Самоков 365
Рали шампион в женски род, това е Екатерина Стратиева. Амбициозна дама, любител на силните скорости и адреналина, която успява да си проправи път в един типично мъжки спорт. Не закъсняват и успехите, а това предизвиква възхищение. Включително и в представителите на силния пол. Споделя мнението си, че в този спорт не бива да има разделение на жени и мъже, всички са състезатели. Първата й рали надпревара е през 2005 г. в Панагюрище, а поставената пред нея цел е просто да завърши. Всички я гледат странно, а тя леко притеснена слага каската и потегля смело с пълна газ в дъжда.Успява да завърши на 13-то място от около 40 състезатели. „Нашият спорт не е само да дадеш пълната газ и да въртиш кормилото. Трябва да мислиш, да създадеш тактика, да успееш да запазиш ритъм и концентрация” – категорична е рали състезателката. Зад гърба си тя има три европейски титли със сигурност няма да спре дотук. Страста към колите наследява от своите родители. „Майка ми и баща ми са любители на този спорт, затова и от малка съм израснала по трасетата”, издава тя. Любовта към колите и високите скорости вървят ръка за ръка с отговорното отношение на пътя. В контекста и на инцидента с журналиста Милен Цветков, който разтърси цяла България преди дни, този призив звучи все по-актуално. Вижте какво още сподели Екатерина Стратиева от първо лице. 
Г-жо Стратиева, все още ли се приема като екзотика изборът на една жена да бъде рали пилот?
Въпрос на гледна точка. Аз за себе си не се приемам като нещо екзотично, защото винаги съм се борила наравно с мъжете, но за публиката определено женското присъствие в типично мъжки спорт изглежда екзотично.
При Вас как се получиха нещата – като плод на щастлива случайност или осъзнато решение?
Определено беше осъзнато решение. Това ми беше детска мечта. Имах пълната подкрепа на семейството ми и в момента, в който нещата започнаха да се случват през 2005г. си дадох сметка, че е време да отворя нова страница в живота си. Реших изцяло да се отдам на този спорт. През годините е имало както хубави и сладки моменти, така и доста трудни, както и лишения. Сега ако се върна назад във времето и трябва да избирам ще поема отново по този път. Спортът ме изгради като личност, научи ме на борбеност и отговорност.
Какво беше чувството, когато за пръв път седнахте зад волана?
Беше ме много, ама много срам. Всичките мъже ме гледаха и обсъждаха, коя съм и от къде съм…,а аз просто исках да сложа каската и да карам. С всяка следваща година се появяваше ново предизвикателство и мога да кажа, че всяко едно е било като сядане за първи път.
Ражда ли се човек с бензин в кръвта или адреналинът към високите скорости се появява в последствие?
Интересен въпрос…,но аз от малка съм отгледана по трасетата. Не мога да преценя дали съм имала бензин в кръвта, въпреки че майка ми и баща ми са се омъжили на мотор и са били доста екстремни личности. Но с или без бензин в кръвта със сигурност с времето се пристрастяваш все повече и повече.
Гордост или по-скоро голяма отговорност е да си единствената българка с европейски рали титли зад гърба?
Определено е отговорност да имаш титла зад гърба си, но когато я затвърдил нещата стоят по друг начин, а вече когато са 3 мисля, че е гордост.
Каква е цената и трябва ли човек, който предприема подобна стъпка да е готов на компромиси?
Определено да. Цената е висока и то не само като материална, а като това кое ти дава и взима спорта. Преди всичко на мен ми даде, но също и ми взе много от здравето, а това е най-важното в живота, но както казах ако трябва да избирам отново ще поема насам.
Какъв е план-графикът за 2020, какво предстои или по-скоро предстоеше преди да ни завладее коронавируса?
Предстоеше отново програма в Европейския рали шампионат заедно с френския отбор на „Пежо спорт”. Планирахме 5 старта, като първия – Азорски острови – Португалия щеше да се проведе на 20 март, но всичко в този живот изведнъж направи обратен завой и ние също не заминахме в последния момент. За момента всичко е замразено, но когато е писано ще започне отново нормалния ритъм на живот.
Има ли възраст, в която човек трябва да слезе от колата и да не шофира повече?
Със сигурност в една определена възраст хората стават по-разсеяни, не виждат и не чуват добре, не могат да преценяват нещата и тогава става време да пуснеш волана и да не даваш предпоставка за ПТП-та.
Важно ли е да се съхраним в трудни ситуации като настоящата?
Да! А за да се съхраним не трябва да падаме духом. Трябва да сме позитивни и да вярваме, да мечтаем. По този начин няма да позволим имунитета ни да пада. В момента, в който почнем да падаме духом и веднага рефлектира върху имуната ни система и започва да се рушим.
Какво послание бихте отправили към любителите на колите и всички хора?
Шофирането не е игра, то е отговорност! Нека сме разумни и отговорни на пътя, но преди всичко да сме много здрави и добри хора.
