Любопитно

Различният 15 септември

betiМария Галчева

Тя е едно от най-перспективните деца на ПГ „Константин Фотинов”, което тази есен замина на Острова. Бети печели стипендия за едногодишно обучение в частно училище. В синхрон с училищните вълнения, решихме да сравним новото училище на Бети и начина на живо там с нашето школо. Къде са приликите и разликите, има ли допирни точки. В интерес на истината, интервюто на нашето момиче се чете на един дъх, а всяка нейна дума говори за един в пъти по-различен свят от нашенския, където децата не са поставени в предварителни условия, а имат правото на избор, което от малки ги прави по-самостоятелни и отговорни.

Бети, ти замина за Великобритания съвсем наскоро. Какво наложи преместването ти там и къде по-точно се намираш?

Да, само преди 2 седмици! Трябваше да замина за Великобритания, защото, благодарение на г-жа Радойкова, моята класна, която ми каза за проекта, спечелих пълна стипендия за една учебна година в частно самостоятелно британско училище. Самият проект се казва HMC (Headmasters’ and Headmistresses’ Conference) и дава шанс на ученици от Източна Европа да получат британско образование, което иначе не биха могли да си позволят, защото е доста скъпо. Училището, в което аз уча се казва Крайст Колидж (Chirst College) и се намира в Брекън, сравнително малко градче в южен Уелс. Интересното е, че моето училище е единственото HMC училище в Уелс (повечето са в Англия, а има и 4 в Шотландия) и тук някои местни говорят уелски, други са с доста силен акцент, всички табели са и на уелски и е много объркващо и странно, защото уелският няма абсолютно нищо общо с английския, но вече започвам да свиквам и се надявам да науча поне още 5 думи на уелски!

Попадна в изцяло нова среда. Кое беше първото, което си помисли при вида на новото училище и новият ти клас?

О, да, определено средата е различна. Материалната база е доста разнообразна, има възможност да се практикуват почти всички спортове, за които човек може да се сети. Има интерактивни дъски и всякакви такива технологии в класните стаи, но това е разбираемо, защото все пак това е частно училище и учениците плащат, за да получават тези неща. В публичните училища всичко е на доста по-ниско ниво. Извън училище, живея…в училището. Всички момичета и момчета са отделени в различни къщи и в моята, примерно, живеят около 50 момичета и все още ми е трудно да свикна да живея с толкова много и различни хора. Освен че в училище учим и трябва да носим униформа, почти през цялото време, трябва и да ходим на църква всеки ден, без значение каква религия изповядваме (или изобщо сме религиозни)- нещото, което на мен ми е най-неприятно. В клас е доста по-различно, защото всъщност няма такова нещо като клас. Всеки ученик има индивидуална програма, базирана на 4 (или 5 предмета, в моя случай), които е избрал, т.е. не си с едни и същи съученици във всички часове.

Сравнявайки българската образователна система и британската,  къде печелим и къде губим ние, българите?

Определено печелим в това, че имаме много по-голям шанс да получим по-богата обща култура в повече области, защото учим много повече предмети, но пък губим от факта, че тук се изучават само 4 предмета и можеш да се съсредоточиш над това, което наистина ти харесва и това, с което искаш да се занимаваш. Освен това, хубавото на учебния процес в моето училище е , че в клас има средно по 6 човека и получаваш много повече индивидуално внимание и напътствия, но, като цяло, учебният материал в България е поне 200 пъти по-натоварен и усложнен с доста безполезна, според мен, информация. Този метод, може би, не е толкова ефективен, защото знанията не са толкова трайни и дълбоки, колкото биха били, ако беше отсято най-важното и учениците всъщност можеха да избират предметите, които ги интересуват и наистина искат да изучават.

Кое е нещото, което ти като ученик възприемаш като предимство пред училището в България?

Нещото, което най-много ми харесва относно британската образователна система е, че ти сам избираш кои предмети да учиш. Според мен това е много важно, защото оказва влияние и върху мотивацията ти. Никой не иска да си пълни главата с неща, които не го интересуват, затова според мен правото на избор е едно от най-прекрасните, но и отговорни неща, които един ученик може да получи.

В кои основни посоки имаме да наваксваме?

Според мен образователната ни система има нужда от цялостна реформа. Материалът трябва да бъде структуриран по по-достъпен и неусложнен начин. Така ще бъде отсята само нужната информация и на учениците ще им бъде по-лесно да я възприемат и запомнят. По мое мнение не трябва да се изучават толкова много предмети, защото не е ефективно. Например, ако искаш да станеш психолог, изучаването на естествени науки не би ти било много полезно. Друго нещо, което според мен трябва да се промени е времето за практическа работа, защото чрез практиката е много по-лесно и доста по-малко досадно да запомниш теорията.

Има ли нещо, което да не ти допада там?

Като цяло хората са ми малко странни, но предполагам, че и аз съм им доста странна. А и както споменах, ходенето на църква всеки ден ми идва в повече.

Все пак, въпреки несравнимата база, къде е домът – където е сърцето или?

О, да, абсолютно, домът е там, където е  сърцето! Семейството, в това число и приятелите  (защото ги считам за част от семейството), съучениците, учителите – всичко, което оставих в България ми липсва изключително много и много се радвам, че все пак поддържам връзка с всички тези хора, така че духовно се чувствам по-близо, въпреки разстоянието.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close