Една щастлива майка
Може да не успеем да променим света, но сме длъжни да опитаме!
Желанието ми да напиша този текст е породено от бавноразвиващото се общество, в което живея. Уповавам се на своя личен опит и се надявам да успея да разчупя закоравялата ви представа за едни прекрасни деца, на които не давате шанс. Много хора ще се припознаят в следващите редове, но дали ще осъзнаят колко недопустимо е тяхното поведение?
Години наред се стремим да се впишем в определени рамки и норми на поведение. Години наред се борим за резултати и постижения, налагани ни от обществото. Години наред ни се поставят граници, в които трябва да се поберем. Често забравяме за нашите мечти и най-вече желания, защото в очите на обществото излизаме от зоната на „нормалното” поведение. Потискани сме от стереотипите, забравяме да се радваме на малките и истински неща. Започваме да съществуваме не за себе си, а за хората, които ни заобикалят. За повечето от вас това може би е нормално, защото поколение след поколение сме учени да служим на всички и всичко останало, но не и на себе си. За мен тази ситуация е абсурдна, защото имах шанса да опозная една друга истина. Аз съм една щастлива майка на едно „различно” дете.
Вглеждайки се в децата, без да ги класифицираме, можем да забележим, че имат едни и същи нужди, емоции, чувства. Всяко дете се чувства добре, когато е нахранено, изкъпано, облечено. Всяко дете е щастливо, когато някой го е гушнал, изпял му е песен, разказал му е приказка. Всяко дете е тъжно, когато е отхвърлено, когато е заклеймено. Те нямат вина. Виновни сме ние!
Слагайки етикет на дадено дете, ние дори не се опитваме да разберем неговата същност, не си даваме шанса да надникнем в неговата душа. Поставяйки децата в позитивна и отворена към тях среда, те успяват да разгърнат пълния си потенциал. Наяве излизат възможности, за които не сме и предполагали, че могат да съществуват. Притежават всестранни таланти и умения, но не успяват да излязат от повърхността, защото подхождаме с предубеждение към тях и не допускаме да се разкрият. Бавноразвиващи са не нашите деца, а ние като общество. Неспособни да погледнем извън определените норми на поведение и възприятие, забравяме, че няма по-свято от детското щастие. Само за миг, ако успеем да се вгледаме в техните очички, можем да научим много. Те са изпратени, за да можем да осъзнаем, че посоката, в която сме поели е грешна. Тези деца могат да ти покажат как се обича безрезервно, колко е важно да имаш търпението, крачка по крачка да израстваш и да се отваряш към света, колко е ценно да благодариш за малките неща и радости в живота, колко удовлетворен можеш да бъдеш, давайки любовта си… Списъкът може да продължи безкрайно. Въпросът е дали ние искаме да променим своя мироглед.
Аз съм горда майка на едно „различно” дете. Обичам го с цялото си сърце и му благодаря, че ме учи да бъда търпелива, обичаща, отворена към различното, вярваща, осъзнаваща и най-вече нетърсеща одобрението на другите.
Следващият път, преди да отхвърлите някое дете, спрете и помислете през какво е преминало то, как се чувства. Не предавайте предразсъдъците си на своите деца, защото те са нашето бъдеще и трябва да се научат да живеят в мир, разбирателство и любов. Не позволявайте неспособността ви да разбирате и да се справите в дадена ситуация да оставя белег в живота на това дете. Болното ни общество има нужда от такива деца, за да преосмислим нашите взаимоотношения и ценности.
