Този сезон реших да следя развитието на сезона в „А“ Окръжна футболна група или т. нар. селска. Там е заточен и бившият ни професионален клуб, който сега е принуден да се бори с отбори като „Гранит“, „Керамик“ и други. За това, което показват отборите в тази група, няма да давам определения. Онова, което е ужасно тук, е поредното разделение. Отново сме разделени на българи и цигани като двете най-изявени общини (с различните си жители) имат по един представителен отбор – самоковският „Спартак“ и ихтиманският „Мъти вир“. Дори и в спорта вече се разделяме, а той беше този, който трябва да ни обединява, да показва, че всички сме еднакви.
Аз лично се сещам за няколко момчета, съжалявам, че трябва да ги нарека роми/цигани, защото никога не съм ги приемала като такива, които тренираха в професионалния „Рилски спортист“ и по нищо не отстъпваха на останалите в отбора. Но защо се появява това разделение. Защо дори в спорта трябва да сме цигани и българи, а не просто играчи? Кой прави това разделение и какво печели? Макар че това е само една селска група, в която хората играят повече заради самата игра, а не търсейки слава, е много показателно за онова, което се случва в страната ни, в обществото ни. Разделени сме на българи, цигани, турци, на християни и мюсюлмани, на протестиращи и контрапротестиращи, на млади и стари. И някъде по пътя забравихме, че всички сме хора, граждани и деца на България. Това ли е примерът, който ще дадем на децата си?
