Анна Манова
Радост Иванова е от онези млади хора, които обичат да използват всяка свободна минута, ангажирани с това да творят. Без значение дали е скица на дреха, иконопис, натюрморт, ръчно изработени цветя от креп хартия, гривни от мъниста или пък друго нещо. Увлича се по модата и танците. И във всяко нещо, с което се захване, влага частица от себе си. Има голямо и топло сърце, готово да „прибере” всеки, които има нужда от подслон.
Радостина е ученичка в 10-ти клас в СОУ „Отец Паисий” и е активен участник в почти всички дейности в Младежки дом Самоков. Авторка е на две изложби, втората, от които се състоя в края на миналата седмица.
Като част от Клуб „Събеседник по желание”, този път тя се беше превъплатила в качеството на гост и разказа пред присъстващите малчугани от СОУ „Отец Паисий” за себе си, дейността и мечтите си. На изложбата Радостина показа свои модели на дрехи, както и картина с акварели и един натюрморт. Мечтае да продължава да се занимава с изкуство под всякаква форма и един ден освен хоби да бъде нейна основна реализация.
От кога имаш увлечение към изкуството? И кое най-много те привлича?
Увлечението ми към изкуството започна да личи още, когато бях много малка. Любовта към рисуването ми дори тогава се проявяваше от десетките изрисувани листа всеки ден, а към модата с импровизираните дрехи, които правех на куклите си от стари платове.
Хоби ли е или нещо, с което мислиш да се реализираш?
Всичко започна просто като хоби, но след тези години упорит труд разбрах, че имам потенциал и модният дизайн е професията, с която искам да се реализирам. Тази професия улавя моята същност. Дава ми възможност да изразявам своя вкус и стил, придържайки се към модните тенденции.
В Младежки дом Самоков ли откриваш начин да изразяваш себе си?
Това е само едно от местата, на които аз откривам начин да изразявам себе си! Във всяко едно нещо, което правя аз влагам частица от себе си. Като започнем от стъпването ми в танцовата зала с всяко едно мое движение, до хващането на листа и химикалката, чрез което аз изразявам своите емоции и преживявания и стигнем до четката и платното чрез които изобразявам своите възгледи от заобикалящия ни свят.
Това е втора изложба за теб. Какви са впечатленията ти?
Първата ми изложба се състоя преди година и половина. В нея бяха включени музайки, стъклописи, скици на дрехи и още много други картини, плод на моя труд от изминалите девет години. Минаха повече от перфектно както миналата така и настоящата. Благодарение на тези две изложби аз си дадох сметка, че съм изминала много по пътя на мечтите си, но също така и че предстои да изминавам още доста!
На втората изложба показа модели на дрехи, акварели, маслени бои, натюрморт – кое е твоето Аз?
Моделите на дрехи.
Знам, че се занимаваш и с иконопис, пишеш стихове, танцуваш. Романтична натура ли си? И как намираш време за всички тези неща?
С иконопис се занимавам от съвсем скоро. Харесва ми много и научих нови неща, които също предполагам че ще ми послужат в бъдеще. Скоро ще имам и готови икони.
Когато човек обича нещо, той винаги намира време за него. Така е с мен и моите хобита. За всичко това допринасят хората около мен, които уважават и ценят това, което правя. Най-голяма подкрепа и стимул получавам от приятеля си, който ме вдъхновява да продължавам напред, за което съм му безкрайно благодарна!
Освен това имаш и голямо сърце, за което свидетелства една инициатива, която искаш на направиш. Към кого е адресирана? И защо? Това ли е първото подобно нещо, което правиш в тази насока?
През последната година с Клуба направихме няколко инициативи. Причината за тази инициатива е лична! Държа да е точно тя, защото аз имах щастието да се запозная с всяко едно от децата, да ги опозная и да разбера колко добри хора са и колко голям потенциал имат! Държа да ги зарадвам по повод предстоящите празници.
За какво мечтаеш Радост Иванова?
Да бъда щастлива. Да бъда човекът, който съм, да се самоусъвършенствам и да се развия още както професионално така и емоционално!
