Анна Манова
Радостина Доганова е художник с широк творчески поглед, надскачащ ежедневните рамки и търсещ нови и нови хоризонти. Точно тези търсения в изкуството я довеждат обратно в Самоков, за да даде старт на едно културно събитие, което има желание да посее нови семенца и да пусне корени именно тук и сега, с цел да се превърне в традиция. Става въпрос за Международния симпозиум по живопис и скулптура, който се провежда в началото на август. Тазгодишното издание се състоя за трети път, като имаше солидно международно участие. Целта на организатора на форума Радостина Доганова е той да бъде все по-мащабен и колкото се може повече творци да черпят вдъхновение от Самоков и величествената Рила планина, да ги претворяват в творчеството си и те да оставят ясен отпечатък в съзнанието им.
С Радостина Доганова разговаряме след успешното издание на Трети международен симпозиум по живопис и скулптура 2017.
Нека започнем нашия разговор така, за всички онези които не те познават – коя е Радостина Доганова?
Радостина Доганова (смее се) е човек, който не спира да измисля нови проекти, свързани с изкуството, най-вече с визуалните изкуства. Творец, художник, артист. Работи с деца, преподава по изобразително изкуство. Организира изложби, културни форуми… пътува….
Радостина съм аз. Една пътуваща жена, която вплита в ежедневието си мозайка от различни приключения и мечти, полети… и приземявания. Съпруга и майка на две момчета.
Каква беше предисторията на създаването на подобен културен форум с международно участие? Защо точно в Самоков? Тук може би няма традиция в подобен тип начинания.
Има традиция. Просто е малко забравена в миналото. Организирани са подобни форуми, но не са останали като постоянни трайни събития в историята на града.
От дълги години живея в чужбина и усещам как корените ми ме теглят към България. Всяко лято се връщам в Самоков. Имах желание да поставя начало на нещо ново и различно тук, да работя активно за развитието на културния живот в локален (и не само) аспект.
Да, точно тук, защото домакините приеха моята идея с оптимизъм и желание. За да има добър резултат, трябва да има добро взаимодействие. Иначе не е възможно да се развива каквато и да било.
Имам доста добър опит с различни образователни и културни проекти в общности, подобни на тези в малкия град и това много ми помогна да стартирам и развия проекта. Честно казано, в известен смисъл е доста голямо предизвикателство да развиваш подобен международен форум в Самоков, дори едва сега си давам сметка какво постигнахме всъщност. Но си струваше усилията! Резултатите са налице. Още много остава да бъде направено и извървяно (смее се), но така е… бързай бавно!
И защо е важно да е международен, не е ли много по-трудоемко?
Трудоемко е. Но е важно. Важно е, защото международният форум има съвсем друг професионален контекст от националния. Обмяната на опит е много по-богата и формите на презенатация на отделните автори са по-разнообразни. Всеки артист, дошъл от чужбина, пресъздава своя история в творбите си в Самоков. Целта е да има широка платформа на идеи и изразни средства. Тогава е интересно за нас, артистите, а и за публиката.
Какво се промени през трите години на симпозиума? Не само организационно, но и по отношение на вижданията?
Като цяло много неща се промениха от първата година, когато започнахме. Идеята се обогати и допълни, получи се голямо разнообразие от различни процеси, които текат между артисти, публика, участници, медии. Затова и творбите, които показваме накрая на симпозиума, са богати като смисъл и съдържание.
Цялостната концепция на форума, е „скроена“ по мярка на града, за неговите теми и истории, за жителите му, за миналото му, но най-вече за настоящето. Работим активно с групи от населението и виждам голям потенциал в тази област. Съвременното изкуство позволява да се правят творчески работилници с деца и възрастни, като процесът е „отворен“ към различни изразни средства и материали. Много успешна форма на взаимодействие, интеракция, между артистите и публиката се получава при съвместната работа. Публиката е вече участник в творческия процес и това е много ценно като акт/действие и като опит. Тази година проф. Лаура Димитрова работеше с ръчна хартия с децата от Дома за настаняване от семеен тип и с Дома за стари хора. Резултатите са впечатляващи. Показахме ги на изложбата.
Какво ново научи?
Научих много неща. Основното е, че тук има желание за работа и потенциал за развитие, но пътят към реалния резултат е труден. Малко повече хъс и работа трябват, за да се постигне нещо смислено и качествено. Все още ми липсват активни млади хора в региона, които да желаят да се включат като асистенти към симпозиума. Тази година имахме прекрасна доброволка-асисистентка Йоана Механджийска, която страхотно ни помогна и накрая заедно с французойката Сандра Анселот направиха пърформанс. Голям успех е това! Йоана се включи и успешно се справи с предизвикателството да направи нещо непознато за нея.
Еднозначно смятам, че има значителен потенциал в локацията Самоков. Но безспорно трудно се променят стереотипите и консерватизмът. Всъщност те имат своето място и в идеен план, така че просто трябва да се надгражда с времето. Това и правим. Анализираме, обогатяваме, разширяваме възможностите за работа с населението и артистите.
Какво казваш на гостите си от чужбина, за да ги привлечеш като участници в симпозиума? Вероятно по- голямата част от тях не са и чували за Самоков?
Това е труден въпрос. Решавам нещата индивидуално. Наистина повечето не са чували за Самоков. Но в интернет има доста публикации на материали, снимки, статии за това, което се случва по време на творческата ни среща тук. Вижда се, че симпозиумът се провежда на високо професионално ниво и това ги привлича да участват.
Защо избрах мястото на провеждането му от началото до този момент да е Доспевската къща?
Тя е най-подходяща. Тук има прекрасна творческа атмосфера. А нашето присъствие я съживява. Превръщаме я в “дом на художниците” или „къщата с художниците“.
Какво мислиш за провокациите в изкуството или както ги определяш – „намигвания”? Примери – кинетична арт инсталация „Дишай”, която беше направена тази година, „Къщата на водата” от първото издание или Инсталация „Между камъните” от миналата година.
Трябва да „раздвижваме“ енергиите в нови творчески посоки за града. Държа да има инсталации в градското пространство, защото те се превърнаха и в символ на нашето артистично присъствие, забелязват се и провокират интерес не само от страна на местните жители. Духът на промяната, на новия „артистичен коментар“, идва с преобразяването на познати символи и сгради. И се надявам и в бъдеще да продължим в тази посока.
Какво не успяваме да уловим самоковците, живеещи в този град? Какво ни се изплъзва подобно на пясък между пръстите?
Природата тук е прекрасна, но мисля, че жителите оценяват това богатство. Малко повече всички ние трябва да гледаме напред. Но това не е само за местните жители, това е за повечето хора. Да работим в настоящето с мисъл за бъдещето.
За финал – пожелание към читателите и хората, които са запознати с идеите, творческите ти възгледи и симпозиума.
Първо искам да благодаря за интереса към събитието тази година. Изключително сме благодарни и за подкрепата от страна на г-н Петър Георгиев, директор на фирма „Самел-90” и на г-жа Светлана Атанасова, управител на х-л „Самоков”. Благодарение на тяхната помощ успешно реализираме симпозиума вече трета година.
Пожелавам на всички, които гонят мечтите си, насочили поглед напред, да обръщат поглед и нагоре към вятърните въртележки на старата дървена пожарна кула, които за мен станаха символ на движението, на полета към небето, към мечтите, към предизвикателството, към енергията на вятъра и природата!
Да вдигнем поглед нагоре!
