Анна Манова
|
Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. … |
Този вечен рефрен на големия Емил Димитров освен че е неостаряващ е изключително истински и верен. Наистина ако си дал не си живял на празно. Ако си подарил поне малко надежда и топла усмивка, на човек, който има изключителна нужда от тях, си осмислил едновременно два живота – чуждия и своя.
И макар че доброто не изисква нищо, само сърце, то също някак е дефицитно в новото ни време. И все пак неговата искра припламва някъде и повлича още хора със себе си. Така може да се определи и дейността на младия самоковец Радослав Христов, който припознава като своя инициативата „Бъди човек – Дари Коледна вечеря на нуждаещ се” и я „кани” и в нашия град. Той се превръща в нейн „домакин” и за втора година, с повече сили, енергия, хора и голяма доза вяра в доброто, успява да подари храна на гладните. И ще продължава, защото знае, че за да направиш добро не се изисква много, само желание. И Самоков все пак доказа, че измежду многото хора се намират и човеци!
Разкажи ми малко повече за идеята ти да „поканиш” кампанията „Бъди човек” в Самоков?
Разбрах за инициативата от социалната мрежа. Познавам един от главните организатори. Виждайки всеки ден в магазина пенсионери, които броят последните си жълти стотинки, ме накара да последвам примера на тези добри хора. Прибирайки се миналата година главният организатор Кирил Димитров среща на улицата крайно нуждаещи се човек и решава да му помогне. Той купува продукти от първа необходимост и му ги дарява, след което споделя в социалните мрежи и поради големия интерес с Борислав Райчев решават да направят кампанията „Бъди човек“ – Дари Коледна вечеря на човек в нужда.
За втора година си главен инициатор за града. Трудно ли се прави добро и има ли последователи?
Първата година споделих с приятели за кампанията и те решиха да се включат и заедно да напазаруваме. Втората година се включиха значително повече хора. Наши последователи бяха малчуганите от училище ОУ „Христо Максимов“, включиха се и фирми, след като разбраха за инициативата. Не се изисква много-трябва желание.
Кои бяха основните спънки, имаше ли такива?
От чисто организационен аспект нямах никакви трудности. Недоверието в хората на моменти ме караше да се замисля и да се откажа.
Какво включваха пакетите, които направихте?
Пакетите включваха продукти от първа необходимост: брашно, олио, захар, кори, леща, ориз, сирене, кашкавал, маслини, плодове и зеленчуци, сладки работи, сокове, кисело и прясно мляко, макарони. Там където имаше повече хора, разбира се съобразихме с това да има повече продукти.
Как намери хората, нуждаещи се от помощ?
Първо потърсих помощ от социалните служби, те ми предоставиха списък с пенсионери в нужда, а останалата част от пенсионерите ги намерихме от самите хора включили се в инициативата, които ни заобикалят навсякъде.
На колко души помогна миналата година и на колко успя тази? Това ли е първата ти благотворителна дейност? Очакваше ли такава верига от последователи? И имаш ли планове за още подобни неща?
Миналата година помогнахме с приятели на един човек, но тази година благодарение на всички с голями сърца раздадохме близо 250 пакета, от които 130 раздадоха в „Кутна хора“ учениците ОУ “Христо Максимов“. Около 55 пакета бяха раздадени в града, а останалите 65 бяха раздадени в селата. Не съм организирал, но се включвам в други кампании, с каквото мога. Изненадан съм от това, че доста хора се включиха, но мисля, че следващия път ще бъдем повече. Смятам и на Великден да повторим инициaтивата.
В Самоков трудно ли се среща доброто, трудно ли се прави?
Не бих казал, че се среща трудно, наистина доста хора се включиха и съм сигурен, че много хора биха направили добро, но са ангажирани.
Какво прочете в очите те на нуждаещите се?
Видях много сълзи от радост, че някой все пак се сеща за тях. В някои видях и страх. В други – сълзи от мъка, че собствените деца не се сещат за тях и са далеч.
