Проект "Емигрантът"

Радослав Тодоров:” Нося България в сърцето и ума си, навсякъде където се намирам”

radoМария Галчева

Радослав Тодоров или Радо, както си го знаем, е емблематичен човек за Самоков, който от две години се намира на Острова. Той се съгласи да говори за нас в рубриката ни проект „Емигрантът”. От толкова много среща досега, успяхме да оформим един профил на сборния образ на емигранта – млад, информиран човек, който търси спасение от ситуацията, в която се намира страната. Човек, с ясното съзнание, че само за този, на когото не му се работи, няма работа и съответно заплащане. Емигрантът – отново общият образ, брои дните, които остават до неговото завръщане вкъщи, където е оставил всичко ценно за него и на първо място сърцето си. Отново той е човекът, който с труда си там до голяма степен подпомага икономиката на България. И още, и още неща могат да се разкажат.

Тази история може би ще ви заприлича на другите разказани, но тя е уникална и неповторима, както спиралите на ДНК, защото съдържа изповедта на един наш съгражданин, приятел, близък. Ето какво разказа Радо пред „Самоков 365”.

 

Здравей, благодаря ти, че си поредният ни гост в проект „Емигрантът”.  Къде те намирам към днешна дата?

Здравей, след като обиколих цяла средна Англия в момента се подвизавам в Нортхамптън.

С какво се занимаваш, от колко време си там?

Ръководя група от около 12-15 момчета, работим като куриери за най-голямата фирма за доставки в Англия. В Нортхамптън съм от около 9 месеца, в Англия почти 2 години.

Защо реши да отидеш точно в UK?

Решението беше лесно, на фона на случващото се у нас (все още му казвам “у нас” тук е добре, но не е като “у нас”). След като съпругата ми завърши средното си образование в България, решихме да пробваме да продължи да учи в чужбина. Избрахме Англия, защото от чуждите езици се справяме най-добре с английския. Приеха съпругата ми в няколко университета, избрахме един, събрахме багажа и тръгнахме малко като на шега, без нищо уговорено и подготвено преди това, просто се изсипахме с багажа тук и си пробвахме късмета.

Има ли много българи около теб и респективно самоковци?

Около мен е пълно с българи,  нашата фирма е изцяло от българи с изключение на едно момче от Бангладеш. Има и двама видни самоковци.

Различни ли ставаме навън или сме си същите балкански субекти?

Това зависи от характера на даден човек. Някои стават различни, интересуват се от начин на живот тук, приспособяват се, учат нови неща, други си остават “същите балкански субекти” (харесва ми как звучи, браво) и тук.

Какви са основните отлики, които виждаш, сравнявайки живота в България с този на Острова?

Отликите основно са в обществения живот. Всичко, от което имаш нужда като обществени и административни услуги е много по-лесно достъпно, всичко става по пощата и телефона.  Не е нужно да си взимаш почивен ден и да се редиш с часове в някоя общинска или държавна сграда и да бъдеш прехвърлян от гише на гише от неадекватен и незнаещ персонал. Когато имаш нужда от помощ или съвет, има РАБОТЕЩИ институции, готови да помогнат. Не съм запознат със здравната система, но чувам че и там било добре уредено, не съм я ползвал досега, дано не ми се налага (чакай да чукна на дърво). В начина, по който прекарват свободното си време тук отлика (харесва ми тази дума) виждам само в това че, тук младежите не се събират в кафенетата, а по паркове или различни събития организирани някъде, “Шопинг манията” ги е завладяла напълно, мислех си, че в България е голямата истерия с моловете, но тук ни бият по всички параграфи.

Как се взема решението да напуснеш страната и да отидеш на съвсем чуждо като нрави и култура място?

Решението е лесно. За съжаление абдикиралата от функциите и задълженията си държава на не-българите го прави още по-лесно. Аз имам себе си за гражданин на света и стига да се чувствам добре, бих живял на различно като нрави и култура място. Нося България в сърцето и ума си, навсякъде, където се намирам, нищо не може да промени това.

Мислил ли си да се върнеш обратно тук и как мислиш, че би се развило всичко на родна почва?

Това е дилема, пред която съм изправен всеки ден. Съпругата и малката ми дъщеря са в България, родителите и приятелите ми също. Благодарение на напредналите комуникации, имаме връзка постоянно, но определено всичко това ми липсва много. На родна почва, за съжаление, в момента аз не мога да вирея, отрова се пръска отвсякъде и явно не съм достатъчно издръжлив бурен, за да устоя (пък и явно не съм бурен).

Възможна ли е промяна на чипа ни?

Няма невъзможно. Трябва желание и воля. За целта, според мен, ни трябва силно гражданско общество, има наченки и дано да успеем да го създадем.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close