Анелия Балабанова
Казват, че ако видите красива пеперуда е на късмет. Крехкото и изящно насекомо е белязало завинаги живота на фамилия Москови и се е превърнало в пътеводна светлина за бизнес начинанията им. „Това беше едно гръмко и нетрадиционно име, което си избрахме преди години. Искахме да впечатлява и да е различно. Според мен се получи” – разказва Радка Москова. Семейната фирма, която са създали с цената на много труд и безсънни нощи, съществува от 1989 г. и обединява различни дейности. „Идеята дойде спонтанно. Събрахме капитали, построихме собствена бизнес сграда. Това бяха годините на нашата младост. Моите родители се справяха с живота в тяхното си време, ние в нашето си. Надявам се същото да го кажат и нашите деца” – споделя още тя. Бизнес начинанието обединява различни дейности на няколко фирми. Една от тях са верига игрални зали. За игрите на щастието може много да се разсъждава. Всеки, който участва в тях се надява късметът да му се усмихне и ако не стане сега, то другия път непременно ще се получи. Така е и в живота, и в бизнеса. Пророчески се оказват думите, че който рискува – печели. Какво освен риск обаче се изисква, за да създадеш собствен бизнес и той да устои на превратностите на времето почти 30 години. Отговор на този въпрос и за мястото на жените сред сметките, плановете и инвестициите – в интервюто с Радка Москова.
Г-жо Москова, как стартирахте своя емблематичен за Самоков бизнес?
Стартирахме 1989 година. След като завърших биология и химия, трябваше да работя по разпределение като учител в Самоков. Оказа се обаче, че всички места са заети и се налагаше да измисля нещо друго, тъй като вече бях семейна, имах и деца. По примера на моята майка се насочих към частния бизнес. Барчето на „Рилски спортист” беше първият ни обект, след това взехме „Пеперудата”. През 1993 г. поставихме началото и на дейността с игрални съоръжения, а през 2000 г. стартирахме с внос и разпространение на игрални машини. Тази фирма през 2018 г. прави 25 години бизнес в Самоков. Една и съща дейност, на едно и също място, си е постижение за тези променливи времена, с което не всеки може да се похвали.
Какво Ви костваше да се наложите на пазара и това хората днес да ви разпознават безпроблемно и
търсят?
Например усилията и напрежението около самото първоначално лицензиране, тъй като тази дейност не е свободна. Законът за хазарта е определил специални правила, по които се лицензира всяка компания, която се занимава с такава дейност. Тогава тези правила все още не бяха уточнени, тъй като бранша беше нов. Отделно нямаше достатъчно добри съоръжения, с които да стартираме работа. С годините всички тези неща се наместиха, подредихме ги и се получи една дългогодишна дейност. Хазартът е мръсна дума в речника. Лошият му имидж идва от многото непочтени практики и честите му прояви в незаконен вид – зарове, клечки, „тука има, тука няма” и пр. улични прояви. Когато е законен, той се подчинява на ясни правила. В национален мащаб браншът генерира милиони левове данъци – преки приходи за държавата. Не мога да го пресметна, но въздействието върху икономиката е сериозно.
Започнали сте своята дейност в едни размирни времена, в началото на демокрацията. Това повлия ли Ви по някакъв начин?
В самия процес на работа аз участвам директно. Собственик съм на фирмата, но в същото време се е налагало да изпълнявам и всички длъжности и дейности, за да може тя да просъществува. Неотлъчно съм била във всички процеси. Това ни помогна много, за да успеем да излезем от всякакви ситуации – житейски и свързани със самия бизнес.
Перспективите за създаване и развитие на бизнеса са свързани главно с по-големите населени места. Съжалявате ли, че избрахте и предпочетохте малкия град?
Аз обичам много Самоков. Тук съм родена и считам, че всеки човек, който иска да реализира себе си може сполучливо да го направи, дори и много повече. Например ние стартирахме с едно барче. След това разширихме дейността си като направихме една игрална зала, после и още. В момента в страната имаме около 20 обекта. Направихме и компания, която има и международно участие. Вносител и дистрибутор сме на една от най-големите фирми за производство на игрални съоръжения, които успешно ги продаваме на българския пазар. Стига човек да иска, има поглед и мисли, винаги може да направи така, че от малкото да тръгне към нещо по-голямо, по-различно и по-мащабно. При нас отправната и равновесна точка винаги е била Самоков, въпреки че работим с клиенти от цяла България и света. Постепенно тръгнахме да правим и други неща, но едва когато се почувствахме стабилни, че управляваме процеса и работата върви.
Ако трябва да вземете решение и започнете от начало, пак ли бихте тръгнали от Самоков и съжалявате ли за направения избор?
Бизнесът е семеен. Освен, че аз съм собственик и управител на дружеството, с мен първите години работеше брат ми. Мъжът ми също е бил неотлъчно до мен със съвети и помощ. Децата ми се включиха в бизнеса. Синът ми Даниел Москов и голямата ми дъщеря също управляват успешно обекти. Не съжалявам за нищо. Аз в Самоков срещнах своя съпруг. Това е мястото, на което се родиха децата ми. В Самоков е къщата ми. Тук идват мои приятели, които също заобичаха града. За мен Самоков е центъра на Вселената. Всичко друго е около него.
Вероятно е имало не малко трудности и безсънни нощи. Кои са предизвикателствата, пред които днес сте изправени?
Бизнесът е подреден. Ясни са имената на доставчиците, производителите, конкурентите. Голямата глобализация и монополизирането на дейностите за мен са голям проблем. Рано или късно се стига до това и е добре регулацията в страната да сложи някакви рамки. Нищо в този живот не е гладко и не е сигурно. Човек сам го прави да изглежда така като работи и се старае. Така е с бизнеса, така е със семейството, с всичко.
Специално по отношение на хазарта доста често се променят нещата, изискванията чисто като държавни механизми и регулация. Кое го налага?
Така е. От 1993 г. досега са настъпили доста промени и те поставят в различна ситуация хората, които се занимават с хазарт. Те са принудени да вземат решения и предприемат действия, които не е сигурно, че винаги ще доведат до успех. В Самоков освен нас са работили още 17 фирми, които затвориха и за тях това не беше успешен бизнес. В крайна сметка при нас нещата са се получили, за щастие.
Предполагам, че няма да спрете дотук и продължавате да кроите планове?
Ние сме направили един обем от дейност, който за мен е задоволителен. Не искаме прекомерно разширение на фирмата, тъй като са много важни контролните функции, за да работи тя добре. Считам, че всеки човек има една граница, която е твърде индивидуална.
Конкуренцията по някакъв начин притеснява ли ви?
Конкуренцията винаги притеснява. Подобно на големите конкурси за мис, които се организират. Там се появяват много красиви жени. Всяка от тях гледа другата и вижда в нея съперничество. Така е и в бизнеса – винаги мислиш, че когато дойде някаква конкуренция тя те застрашава по някакъв начин. Важното е да следваш своята посока и да уважаваш мнението на клиента. Честност, последователност, търпимост са качества, които наложени и в работата, и в отношението с клиентите много помагат. За мен е важно човек да запази човешкия си образ независимо от това докъде ще стигне и какво ще направи в живота си.
По отношение на персонала изпитвате ли някакви трудности?
Вече споменахме, че стартирахме 1989 г. В Боровец обектът също е отдавна, отпреди 12 години. Открихме го, защото намерихме добро партньорство с ГБС. Голяма част от хората, с които работим са дългогодишни наши служители. Имаме около 100 човека персонал и част от тях повече от 20 години при нас. Те са като гръбнак на фирмата и благодарение на тях не сме изпитвали сериозни затруднения.
Застраховките също са част от вашата дейност. Как се
появиха?
В сградата, в която се намира игралната зала, до Полицията още 1996 г. два от имотите бяха собственост на „Алианц” – България. Във времето законът се промени и дружеството трябваше да продаде тези имоти. Ние ги купихме и съответно наследихме от тях дейността. Нещата се получиха случайно, но ги поддържаме тъй като има някаква традиция.
Жена-предприемач и начело на сериозен бизнес. Как звучи това днес?
Нашето общество отдавна е говорило за равенство между жените и мъжете. В днешно време това може да се получи ако в семейството има пълен синхрон и разбиране между партньорите. Няма женска и мъжка работа. Така сме живели в нашето семейство. Затова нещата са се получили. Както споменах аз не съм направила всичко сама. До мен е бил съпругът ми, моите родители, родителите на съпруга ми, които са ми помагали за децата. А сега вече пораснали и те се включиха в бизнеса, въпреки че имат и своя собствена реализация. Вяра Москова е юрист, а синът ми преди няколко години беше републикански шампион по сноуборд на България. Малката Радина се изявява добре в училище, засега. Така всички, живеейки дружно сме успели да се справим.
Понеже сме в началото на годината, какво очаквате да ви донесе тя в личен и професионален план?
Това, което искам оттук нататък от живота е на първо място здраве. След това мир и да няма политическо напрежение, които да смущават живота на хората. За да могат те да мислят за нормалните неща. Този мир да донесе на всички много спокойствие, вътрешно равновесие, за да могат те успешно да се грижат затова как да подредят живота си и да се чувстват щастливи.
