Зоя Станкова
Всички ние желаем някакъв вид промяна в обществото като цяло. Негодуваме срещу едни неща, одобряваме други. Стремим се към трети, постигаме четвърти. И все изискваме от другите и ги корим, че не предприемат и реализират дадено нещо.
Според мен обаче, трябва първо да укорим себе си, защото каквато и да била промяна, зависи от всички нас. Всеки един индивид трябва да преосмисли приоритетите, ценностите и стремежите си, за да бъде част от промяната, която желае да види.
Най-елементарно е човек да каже, не харесвам този, защото той е на дадена позиция в обществото, но не прави нищо. Не одобрявам това, защото от моя гледна точка не е най-доброто, което може да се постигне. По тази логика обаче не трябва да харесваме и себе си, защото не правим нищо, а стоим и чакаме да дойде този, който да направи нещо. И също така да се възмущаваме от собствените си дела или по-скоро от липсата на такива.
Високото обществено положение е висок морален дълг към хората. Личностите, които са на ключови позиции в дадена държава, община, институция, заемайки поста си, автоматично се начислява да изплащат дълг към обществото, който се погасява с дела, самосъзнание и човещина, а празните приказки са просто лихви, които се трупат.
Най-лесно е да продадем себе си за власт и пари, но нека се опитаме да устоим и да отвоюваме желаното, тогава ще бъдем в полза на всички, а не само със спечелени лични облаги. Защото, ако животът е една ябълка, която е изумително красива и от която всички ние се храним, то не трябва да допускаме в нея да има червей, понеже тогава не ще можем да се храним пълноценно, защото някой друг преди нас ще е изял стойността на живота.
За да се развива даден народ и да върви напред и нагоре, е нужен приносът на всеки един член на обществото, така че нека всички ние се обединим от идеята да направим собствения си живот по-добър.
Има една мисъл на философа Ницше – „Този, който живее със “защо”, може да се справи с почти всяко “как”.” Така че нека се запитаме за всяко нещо, което не ни удовлетворява или което ни тормози по някакъв начин „Защо е така?” и да намерим как да го поправим.
