Злободневно
Пъзелът с асфалтови парчета

Всички малки деца обичат да редят пъзели, а на порасналите… им се налага да се пренареждат върху пъзели, които „прилежно” подреждат различни (без)отговорни институции.
Пъзелът, който редят основно шофьорите е в сиви, неутрални краски. За съжаление в това подреждане паралелно с удоволствието като задължение на възрастните се прокрадва един момент с изгубени парчета в лицето на дупките по пътищата или с грешно поставените парчета – кръпките по същите тези улици.
И поради простата причина, че когато децата редят пъзел го гледат от картинката и напасват частите. В случая нашият образец е кола, здраво стъпила, ако не на идеална, то поне на приемлива улица, по възможност без дупки, без кръпки, без изровени и „опесъчени” пространства… Но подреждането е друго, съвсем не по образец.
Шофьорите заплащат данъците на колите си, заплащат застраховките и винетките си, но къде отиват парите от тях? С известна доза сигурност можем да кажем, че не се наливат в улици. Всъщност дори думата наливат би могла спокойно да се замести с разливат или отливат от улиците, досущ като дъжд стекъл се до бордюрите. А може би си асфалтираме джобовете в зелено, защото сивият цвят ни подтиска?
Да си разбиеш колата – безценно! Да си разбиеш нервите – скъпо платено „удоволствие”, което се предлага в бонус на шофьорите с изрядни коли и документи.
И на вниманието на съответните отговорни институции един въпрос, харесва ли ви придвижването по пътищата и приятно ли се усмихват дупките под колите ви, докато им „избиват зъбите”?
Коментар:
Всеки може да сподели лично изживяване. Как да не прокоментираш ситуации, които са белязали теб и колата, в която си пътувал.
Например, колко „красиво” е да спукаш гума на средата на пътя между Самоков и Бели Искър, защото е зейнала една дълбока „яма”, която ако не забележиш или е пълна с вода, директно те „облича” в жълта жилетка и вдига нервите ти на крика.
Да не коментираме пътя Самоков – Дупница, защото за да стигнеш до Белчин, трябва да избереш сам пътя си – да свиеш през отбивката за Рельово, където в главата ти зазвучава симфония на разбитата кола или да продължиш след нея и да се „напасваш” на пътя, отбягвайки качествено направените кръпки, които са се разровили и с тях или без тях, няма особена разлика.