Личности

Психотерапевтът Юлияна Рангелова: “Паниката не е болест, тя е телесен отговор на личността”

uli2Анна Манова

Юлияна Рангелова е млад и динамичен човек. И е от онези личности, които търсят първопричните за поведенческите характеристики на човека извън рационалното и познатото. Завършила магистратура икономика в УНСС, работила няколко години в сферата на туризма, днес тя е открила себе си в необятния свят на психотерапията. Изхождайки от личния си опит и преживявания,  тя e водена от идеята първо да открие ключ към себе си и точно поради тази причина записва Института по холистична психотерапия „Инсайт”, под вещото ръководство и напътствия на холистичния психотерапевт Александра Заркова.  От нея научава най-важното, че личният опит и практиката са пътят към това да бъдеш добър в професията си.  Днес тя е студент по психология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Юлияна Рангелова определя себе си като амбициозна и дейна натура, която в един момент не си е давала сметка за своите властност и контрол, които проявява над другите по нездравословен начин. Появата обаче на новия член на семейството, а именно нейното дете, което практически не търпи никакъв контрол, преобръща представите и за „подредеността” на живота й. За първи път сама достига до прозрението, че контролът е някаква нездравословна проява на нейни дефицити и така личните й преживявания я отвеждат към психотерапията. По този начин Юлияна преосмисля под друг ъгъл своята собствена същност, което много и помага да промени предишния поглед над живота и успява да преодолее проявите си на т.нар. панически атаки. Чрез своя личен опит тя иска да помогне и на други с подобни проблеми, а те не са никак малко. Както и да осъзнаят, че откривайки, че имат проблем, трябва да търсят неговото решение.

За паническите атаки и паническото разстройство, за това каква е симптоматиката и причините, разговаряме с психотерапевта Юлияна Рангелова.

Какво всъщност представлява паническото разтройство?

Искам да започна с това, че в миналото това разстройство се е класифицирало към страховата невроза, а и днес сред по-възрастното поколение или при хора не разбиращи какво им се случва, още витае това определение. В съвременните схващания паническото разстройство добива все по-точни граници и по-ясно съдържание. Самото паническо разстройство се изразява в повтарящи се пристъпи на паника. Паниката е състояние на силна тревожност до степен на ужас, без ясна провокираща ситуация, с много вегетативни прояви, със страх от широки пространства, много хора или превозни средства. Паниката не е болест, тя е телесен отговор на личността. А личността тук се характеризира с черти на зависимости,  поведение на отбягване, а също и хистрионни елементи (преувеличена емоция).

Каква е честотата на паническото разстройство?

Голяма. Факт е, че след като паническото разстройство получи пълно описание и влезе в отделен код в клиничната психиатрия, то бива диагностицирано много по – често. Средната възраст на началото е около 20 години, като по-често срещано е сред жените.

Всяка паник атака ли е признак за паническо разстройство?

За да бъде диагностицирано паническото разстройство, трябва да бъдат изпълнени определени критерии, като да са налице няколко панически атаки за месец; наличие едновременно поне на 4 от симптомите, които продължават да действат до 5 минути, а когато са интензивни – до 10 минути; всичко това да бъде в обстоятелства, където липсва обективна заплаха.

Какво се наблюдава по време на паник атаките и какви са симптомите?

По време на паник атаките се наблюдава повишено отделяне на адреналин от надбъбречните жлези, който се изразходва за около 20 минути. Тогава симптомите заглъхват и в края на тази атака се усеща умора, треперене, което утвърждава убеждението, че нещо не е наред. Симптомите при паник атаките са най-различни като се започне от сърцебиене, прескачане на сърцето, стягане или болка в сърдечната област, горещи или студени вълни, изтръпване или мравучкане на крайниците, стомашен дискомфорт, гадене, дори повръщане, шум в ушите, треперене или люлеене, усещане за нереалност, откъснатост от околния свят.

При паник атаките тези телесни симптоми се интерпретират катастрофално и се поражда страх от грозяща смърт, пълна загуба на контрол или „полудяване“. В резултат на появилата се паника се наблюдават два вида поведение, а именно –  поведение на избягване или поведение търсещо сигурност.

 

Като към първото – поведение на избягване имам предвид, че човекът би избягвал ситуация, която може да провокира паник атака, претъпкан автобус, асансьор, места, на които има много хора или дори обичайната оперативка на работното място. Към поведението търсещо сигурност – търсене на телефона до мен, имам ли бутилка с вода, някакъв бонбон, хапче, захарче. А ако човек отива в друго населено място – информация за спешните центрове. Тук е посланието „Стой до мен, не ме пускай, няма да се справя сам“. Веднага ще вмъкна реален пример – по време на паник атаката една жена може да се вкопчи в мъжа/ в партньора си, търсейки неговото упование и тук на лице е пак инстинктът „Стой до мен, не ме пускай, няма да се справя сама”. Това може да се случи и на работното място и обектът на вкопчване може да бъде най-близко намиращият се колега, а навън може да бъде случаен човек.

Какво стои зад паник атаката от психологическа гледна точка?

От психологическа гледна точка мога да формулирам паник атаката по следния начин –   когато чувствата, емоциите, желанията са възпрепядствани, изтласкани, потиснати – те излизат по деформиран начин. Паник атаката е такъв вид проявление. На по-дълбоко ниво зад паническото разстройство – най-дълбокият страх, който стои отдолу, е страхът от изоставяне. Страхът от изоставяне се свързва с мисъта – „Няма кой да се грижи за мен“ и от тук това вкопчване и посланието „Стой до мен“.

Как и кога се заражда този страх от изоставяне?

Страхът от изоставяне се заражда в сензорната фаза (от 4 месеца до 1 година). В тази фаза детето изгражда първично доверие, но това става, ако потребностите на детето от храна, включително емоционална, от топлина на тялото, от приятните усещания на кожния допир и удоволствието от сукането, са задоволени. Но ако майката е студена, протоколна, дори груба, ако е емоционално дистанцирана – тогава детето преживява дълбока фрустрация. Светът за него става едно опасно, неприемащо и отхвърлящо го място. А неприетият и отхвърлен се чувства изоставен.

Пораснало вече това дете – човекът загубил доверието, че може да задоволи своите нужди и потребности по здравословен начин, той съзнателно или не ще прави това нездраво и недиректно чрез паническите атаки. Отново повтарям посланието при паническото разстройство и паническата атака е „Стой до мен! Не мога да се справя сам, слаб съм, погрижи се за мен“.

 Какво представлява т.нар. „вторичната печалба“?

Ще обясня с пример – когато една жена има нужда, потребност от внимание от страна на своя патрньор, но той е прекалено ангажиран с работата си и други лични дела. Ако в тази ситуация жената се опитва да рационализира тази своя потребност от внимание през оправдателните факти, свързани с прекалената ангажираност на партньора й, тази потребност бива изтласкана, но тя излиза по деформиран начин чрез паник атаката. Т.е. в състояние на паник атака тя се вкопчва в партньора си чрез проявилите се вегетативни симптоми и така оправдава и задоволява нуждата си от внимание по деформиран начин. „Вторичната печалба” бива съзнавана или несъзнавана. Какво искам да кажа – много хора не си дават сметка за този механизъм на задоволяване на нуждите и потребностите – това е, когато „вторичната печалба” е несъзнавана, друго е когато тя е съзнавана.

Как помага психотерапията при паническото разстройство и паник атаката?

 В психотерапията се работи за изясняването на този дълбок страх от изоставяне, както обясних преди малко, той се формира в сензорната фаза, поради незадоволяването потребностите на бебето.

Терапията обяснява механизма, по който симптомът довежда до автоматичната мисъл, че ще припаднем или получим инфаркт. Тук искам да вмъкна нещо много важно – при инфаркта няма чувство на обреченост, както при паник атаките, т.е. човек може да получи инфаркт без да разбере това. Самият факт, че се страхуваме от нещо, е доказателство, че то не се случва. Чрез психотерапията се работи за зряло и адекватно изразяване на чувствата, намеренията и нуждите. След това се работи за осъзнаването, че паническата атака е начин за манипулиране на околните, за осигуряване на „вторична печалба” и оправдана зависимост.

Related Articles

2 Comments

  1. Естествено,че не болест.Спрете да пишете и публикувате глупости.

  2. Ако си ходил на курс тип групова терапия 4 месеца , това НЕ ТЕ ПРАВИ ВНИМАНИЕ !!!! психотерапевт.Имайки в предвид заглавието на статията. Това първо и второ, ако си студент 1ва година по някаква специалност не те прави експерт който да дава съвети публично, особено към така чувствителна материя като човешката душа. Хораааааа интересувайте се при кой и с кой “психотерапевт” се съветвате.Всеки, новозаписал се студент, може да напише утре статия във вестника и да подведе хора. Това не е шега, ама изобщо. За психотерапевт даващ съвети на хората публично, мила ми Юлиана се учи много, а ти от там още не си минала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close