През погледа на специалиста
Психологът Милка Кощрова за децата със специални образователни потребности
Милка Кощрова е психолог . Завършила е магистър по психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Педагогически съветник – психолог в ОУ”Митрополит Авксентий Велешки”. Работи в областта на работа с деца и младежи от 20 години. Консултира деца и младежи с емоционални и поведенчески затруднения и техните семейства. В своята работа използва индивидуалния подход и краткосрочната психотерапия.
Какво са специални образователни потребностти?
Всички деца навършили 7 години се записват в първи клас и с това се слага началото на така наречената училищна възраст. В този период на своето развитие децата трябва да усвоят определени знания и умения и да демонстрират своите способности.
Ако те не са в състояние да усвояват тези знания с определен темп – това вече означава, че им е небходима специфична помощ, за да могат да се справят с училищните си задължения. За всяко едно дете това е индивидуална нужда и за това говорим за специални образователни потребности.
Кои са децата със СОП?
Това са едни малки слънчица, които изпитват определени затруднения при провеждането на учебно-възпитателния процес и за да се справят пълноценно им трябва допълнителна помощ.
Техният проблем може да се корени в някакво заболяване, при което те отсъстват дълго от училище и се налага да се работи с тях допълнително.
Може да имат обучителни трудности, възникнали в резултат на конкретен техен проблем. Може да се касае и за логопедични и други проблеми в резултат, на които на детето му е трудно в усвояването на учебния материал.
Какво е интегрирано обучение?
При интегрираното обучение учител специалист – дефектолог работи допълнително с децата, за да могат те да изградят навици за обучение, да усвояват по-добре преподавания материал и да придобиват чисто социални умения за своята бъдеща реализация в обществото
Как се интегрират в училище децата със СОП? Кои са трудностите, с които се сблъскват самите деца при адаптирането си в масовото училище? Каква е нагласата на обществото в града ни към тях? Как се приема това интегриране?
С една дума мога да кажа, че тези деца се справят добре. И техните съученици ги приемат добре и се стараят колкото могат да им помогнат в адаптирането към учебния процес. Но проблемът е, че с тази допълнителна работа само по 3-4 часа седмично не могат да се преодолеят големите затруднения, които някои от децата изпитват. За тях темпът в масовото училище е непосилен и с всяка следваща година те изостават драстично. Това ги демотивира по време на учебните занимания и те за тях стават безинтересни.
Не съм се натъквала на отрицателни нагласи в общественото мнение за тези деца, но на някои от тях им е трудно в чисто емоционален аспект. Защото те самите имат специфични потребности и това им причинява голям стрес.
Кои са институциите ангажирани с интегрирането на деца със СОП в града ни и тези в страната?
Това на преден план са самите училища, в които децата са се записали да се обучават. Но иначе има Регионални ресурсни центрове.
В училището, където работиш интегрират ли се деца със СОП? Знам че има етичен кодекс и не трябва да споделяш подробна информация по случаите, но моля те отговори ми заради родителите които имат дете с подобни затруднения и все още не са взели решението да пуснат детето си в масово училище, просто за да видят примера, да знаят че и тяхното дете може, кажи ми само какви са заболяванията на децата, които се интегрират в твоето училище?
В моето училище се обучават такива деца – слънчица. Мога смело да кажа, че сме се постарали да направим всичко, което е необходимо те да се чувстват комфортно в училище и сред другите деца.
На родителите на децата със СОП мога да кажа, че могат да запишат своите деца в масовото училище и да не се страхуват за тях, но ако са налице говорни дефекти или други много специфични проблеми е необходимо преди да дойдат в училище да ги преодолеят.
Какви са най- честите затруднения, с които се сблъскваш в работата си с тях?
Не мога да кажа, че има нещо, което се повтаря. Както подчертах и по-горе всяко дете си е със своите специфики и с всяко се работи строго индивидуално.
Работиш ли и с техните родители? Кои са най- трудните моменти при срещите или работата с тях?
В много от случаите родителите са ангажирани с децата си и се отзовават на всеки сигнал от наша страна за подпомагане по-доброто развитие на децата.
Има обаче и такива родители, които трудно осъзнават, че техните деца се нуждаят от допълнителна помощ. Тези родители просто не разбират, че не помагат по този начин на децата си, а само им вредят.
Какви са трудностите, пред които се изправят техните родители?
Ангажиментите на родителите на тези деца са много по-големи от ангажиментите на родителите на останалите деца. В много от случаите работата по учебните предмети трябва да продължи и в къщи. Необходими са и допълнителни грижи по отглеждането им, свързани с лекарски прегледи, вземането на определени медикаменти или цял куп други задължения.
Тези родители се нуждаят от психолог толкова, колкото и техните деца.
Според теб като специалист, който работи директно с тези деца и техните родители къде виждаш слабите места в интегрирането им, и какво е нужно да се направи тук на местно ниво, съответно и на държавно?
Не знам на кого точно му хрумна идеята за закриването на помощните училища. Но това не биваше да се случва. Защото там за определени деца щеше да бъде по-добре. В смисъл – там темпа на обучение е по-бавен, специалисти учители се грижат ежедневно за децата и успехите им са много по-добри. Аз самата съм работила и в помощно училище и говоря това от собствен опит
Моля те кажи нещо на родителите на деца със СОП.
Мили родители обичаме вашите деца-слънчица и сме готови да направим заедно с вас всичко възможно за да се реализират пълноценно в обществото. Вие знаете не по-зле от мен, че за тях много важни са малките крачки, с които постигаме целите си.
Ако имате нужда от помощ или съвет можете да ме намерите на телефон 0896744010.