Обща категорияОбществоРегионалниСамоков
“Прощавай!” и „Простено да ти е!”, ще си казваме тази неделя
„Самоков 365”
На 18 февруари отбелязваме големия християнски празник Сирни заговезни, който поставят началото на Великите пости. Думата заговезни, идва от старобългарски: говѣти, със значение постя. По традиция те продължават седем седмици и завършват на Великден. Обичаят, който поставя началото на най-дългия период на въздържание в православния календар, народът ни нарича Сирни заговезни. В различните краища на страната съществуват още много наименования – Прошка, Сирница, Сирни поклàди, Òрата, Пустὸве, Сирна зàпрошка, Прὸшчани пὸклади, Запоклàди… Те са свързани с характерната обредност, която обхваща целия ден – чак до вечерта.
В Самоковския край по стар обичай се палят огньове от смрика и слама. В някои селища към сламата добавят лозови пръчки, клонки от хвойна, тютюневи стръкове и др. Струпват се във форма на купѝ /бел. ред. изписва се и копа – използват се с едно и също значение двете форми /. Тези купѝ наричат сирница, а момчетата, които ги правят – сирничари. Всяка махала приготвя свои сирници. Тазгодишният обреден огън в Самоков ще бъде разположен на горния пешоходен мост в местността Лаго. Тя се прави там от три години насам и обикновено е висока около 5-8 метра. Тя е със съдействието на „Кедър Лес ЕООД”, „Клен Лес ЕООД”, „Краси лес”, „Родопа форест”, Йори ЕООД”. Запалването й е насрочено за 19:00 часа. По–различното тази година е предвиденото ограждение около нея и поставянето на осветителни прожектори около мястото. Интересното в плануваната програма ще бъде участието на популярните кукери от Батановци. Предвижда се да бъде изпълнен традиционния за нашия край обичай Òратник. Оратник тук се нарича дърво, което е разцепено, а между двете му части е натъпкана слама. Сламата се запалва, завърта се дървото и всичко това е придружено с думите: „Òрата, кὸпата, дай ми, чичо, мὸмата…“ Сирница е свързана с някои доста „пиперливи“ припевки и рими, които засягат отношенията между конкретни моми и ергени от селото.
Обичаят прошка или прощаване някога се е изпълнявал през цялата седмица, предшестваща Сирни заговезни – т.нар. Сирна неделя. На прошка ходели вечер, спазвайки йерархията – по-млади при по-възрастни. Покланя се ниско, целува се ръка и се казва: „Прощавай!“ Обичайните отговори са: „Господ да прощава! Простено да ти е! Да си простѐн!“ След размяната на тези реплики се сяда на трапезата. Безспорно това е най-приятната част, когато трапезата обединява всеки членове на семейството. По традиция на трапезата трябва да има риба, рибник, масло, яйца и различни баници и млинове. Всичко се приготвя с масло, яйца и мляко – продуктите, които са забранени през постите. Интересен обичай е т. нар. “хамкане”, което се прави след вечерята, с варено яйце или бяла халва. Яйцето или халвата се овързват с червен конец или с мартеница и се провесват от тавана. Залюляват конеца и всеки се стреми да хване само с уста (без помощта на ръцете) яйцето или халвата.
Най-хубавото от този празник е искането и даването на прошка, защото няма как през годината човек да е бил абсолютно безгрешен в думите и делата си, а по този начин се пречиства и продължава напред.