ОбществоРегионалниСамоков
Промяната идва само ако ние сами я поискаме

Анна Манова
„Защо ли нещата трябва да се променят?, прошепна Прасчо.
Пух помисли и каза:
Така имат възможност да станат по-добри!”
Из „Мечо Пух”
Написаното по-горе звучи добре, но само на думи и като излязло от детска книжка. Прочитаме го на децата, възрастните се съгласяваме колко мъдрост съдържа, захвърляме книгата и ни обхваща страшна амнезия. Поуката си остава на хартия, докато възрастните небрежно чоплят семки на някоя пейка, цъкат с език, коментират как нищо не се променя в тоя град, тръгват си, но люспите от семки остават след тях.
Примерите са нагледно сред нас. Отивайки в Лаго, на излет например, някои хора смятат, че могат да си оставят всичко в гората и са с усещането, че останалите са им длъжни. Има и такива „будали“, които събират и организират акции по почистване ежеседмично, за да вдигнат боклуците на останалите. И парадоксът, че връщайки се след седмица на същото място, го откриват отново пълно с боклуци. И колкото и кампании за почистване да има и колкото й снимки и възмутени постове да публикуват множество хора в социалната мрежа, истината си остава само една – промяната идва ако ние самите я поискаме.
Туристическата градина е място, на което може спокойно да се разходи човек и да си почива. В един момент обаче се вижда, че не на всички им харесва там. По какво личи ли? По следите. Явно има хора, които се дразнят на пейките по алеята и смятат, че да ги счупят е добра идея. Ей така, защо пък някой да сяда. Поставените преди време хамаци в близост до въжения град явно също предизвикват нечии дискомфорт и съответната реакция е нарязване. И това се случва за пореден път. В близост до същите хамаци е поставена къщичка за книги, осигурена от нашата медия, оцветена и монтирана по инициатива на Местната комисия за противообществени прояви. В момента е килната на една страна, с няколко книжки вътре. Добрата идея да се оформи приятен и зелен кът за отдих там си остана само като пожелание, защото от него няма и спомен.
Намиращата се в близост спортна площадка вече може да се „похвали“ с няколко вандалски прояви. Явно на някои безразсъден човечец или група хора да има там такова пространство там не е необходимо, още повече функциониращи спортни съоръжения. Чупи се в знак на геройство. Чупи се в знак на слабост. Чупи се от глупост. И най-трагичното – чупи се и се хвърлят отпадъци навсякъде без последствия.
И затова, когато разни кампании гръмко ни призовават да изчистим страната или града си за един ден, всъщност нещата са много по-дълбоки. Трябва да изчистим съзнанието си, а не да тръгваме с чувалите и метлите – демонстративно и еднократно.