Личности
Проект ИЗГУБЕНИТЕ

Този проект ще разказва за младите хора, които не са в Самоков. Той е подтикнат от самите вас, вие ни го подсказахте.
Защо ИЗГУБЕНИТЕ? Защото те, нашите млади съграждани, вече не са тук. От училището с последния учебен звънец излитат от гнездата като птичета и те, гнездата, опустяват. А опустяват, понеже тези деца-птичета така и не завръщат вкъщи, освен на гости през ваканциите, а после и след отпуските.
Тъжно, нали?
Ще се попитате може би защо не се връщат? Отговорите са комплексни и нееднозначни – мотивите още повече. Тези отговори ще дойда от първо лице от всички, които поканим като наши събеседници. Не се съмнявайте, че ще прочетете интересни неща.
Много често говорим за това как няма кадри. Да, кадри няма в Самоков отново по комплексен брой причини, но градът ни се е доказал с умните си чеда, които славят самоковското, където и да се намират – и в това не слагаме и капчица ирония.
Наистина е лошо, когато чуем изречение – „Какво да правим тук?”, но пък от друга страна, слагайки ръка на сърцето си, никого не можем да осъдим за неговия избор.
Може би, ако ситуацията беше различна, ако политиката беше различна, ако мотивацията ни беше различна – нещата щяха да изглеждат различно. Един въпрос в тази поредица ще се повтори многократно и той ще бъде – „Ще се върнеш ли тук, в родния си град?”.
„Самоков 365” ще направи една банка кадри, образно казано, за да покаже на много хора, че надеждата е жива, но никой не я търси. Пък и ще разкажем и за перипетиите на самоковци извън Самоков.
Любен Спасов: ”Гласуването е малка стъпка към промяната”
Представи ни се с няколко думи – какво си завършил, какво работиш в момента, къде се намираш?
Здравейте! Аз съм Любо. Завърших Професионална техническа гимназия „Никола Вапцаров“ тук в Самоков, специалност „Компютърна техника и технологии“, но вятърът ме отвя в съвсем различна посока и в момента съм втори курс „Журналистика“ в СУ. През по-голямата част от времето съм в София и сега работя в информационната агенция front.bg.
Трудно ли си намери работа?
При мен нещата се случиха постепенно. Първо започнах стаж в lentata.com, след това обаче екипът на сайта реши да разшири работата си и стартира информационната агенция Front.
И така, горе-долу половин година, след стажа си в Лентата, станах част от екипа и започнах работа.
Имаше ли колебания относно избора на работа или играта беше на всяка цена?
При мен няма нищо, което да е на всяка цена, но и нямах колебания при избора си на работа. Много добре знам какво искам, желанието ми е да се занимавам с журналистика и естествено, когато се появи възможност да върша това, което ми харесва, не се замислих дали да започна.
Защо реши да не се връщаш в Самоков и да търсиш късмета си в друг град?
Това наистина е сложен въпрос. Сложен е, защото ми се иска да кажа, че след няколко години със сигурност ще се върна, но наистина такъв план за момента нямам.
Без да се замисля излязох от Самоков първо, защото за мен образованието е много важно и естествено отидох в София, за да уча. Отделно, ти сама знаеш, че в журналистическата професия е много трудно да се пробие и ако по принцип е трудно, то в Самоков е още по-сложен въпросът.
Определено смятам, че за момента градът не може да ми предложи това, което търся като развитие в професията и това наклони везните да не обмисля вариант за оставане в града.
Кое беше най-трудното, което преживя до този момент извън семейството си в качеството си на самостоятелен човек?
Не мога да кажа, че до момента съм имал кой знае какъв труден момент извън семейството си, защото и сега те са неотлъчно до мен.
В момента по-скоро усещам трепетите от самостоятелния живот – да разчитам изцяло на себе си в личните си дела, да внимавам колко пари харча, за да не остана без никакви до края на седмицата, да си готвя (смее се) … изобщо всички нормални неща, които за мен не са трудности, а просто част от израстването на човека. Вероятно ще има трудности занапред, но човек, ако има желание да се справи с тях, те не могат да го спрат.
Кое определяш като най-голям проблем за родния ни град и защо точно това?
Нашият град наистина е красив! Който и външен човек да го посети, отбелязва красотата му. Проблемът за местните е, че наистина в повечето случаи няма професионално развитие. Тъпчем на едно място и някак си самият град те ограничава и ти казва – „Чакай! Дотук можеш да скочиш! Повече не, накъде си тръгнал?“.
Младите хора имат нужда от динамика, от условия за развитие, от добро заплащане, за да останат тук и да се развиват в областта, в която искат. Но докато няма работни места или там където има, нямаш свободата да правиш това, което искаш, нещата няма да се получат.
Ще гласуваш ли на местния вот?
Задължително и приканвам всички да излезем и да го направим! Разбирам, че много хора не виждат смисъл в това и навярно някои имат много добри доводи да не отидат до урните, но смятам, че за моментното състояние на града е жизнено важно да отидем и да глсауваме.
Не трябва да позволяваме вотът ни да бъде разпределен и накрая да се окаже, че някаква част от самоковци решават съдбата на целия град.
За да изискваме промяна, трябва и ние да направим нещо и може би гласуването е малка стъпка към това.
Колко често се прибираш и какво различно виждаш, минавайки зад табелата Самоков?
Засега се прибирам всяка седмица и единствената разлика, която виждам е как с всеки изминал ден, градът става все по-пуст. Някак си ми става тъжно, като се прибера от забързаната София и видя града заспал, муден … липсва ми животът, липсва ми динамиката.
Виждам красиво направени площади, автогара, а ме е страх, че след време няма кой да им се радва.
Как си обясняваш все по-явното обезлюдяване?
Наистина се усеща това обезлюдяване, не само в Самоков, а и в околията, в моето село Маджаре. Младите хора бяхме много повече, дори на село можеше да видиш големи групички младежи … сега навсякъде е тихо, спокойно, самотно …
Обезлюдяването си го обяснявам единствено с това, което казах по-горе. Младите хора търсят развитието, по-доброто заплащане.Когато нашият град не ни дава тези неща, сме принудени да ги търсим другаде.
Напоследък усещам, че се е настанил стереотипът, че всички искат да напуснат града, селото. Това не е вярно! Познавам много хора, които искат да са тук, искат да се развиват в Самоков и не харесват града, в който се намират. Но нямат избор, защото ситуацията тук ги е притиснала и естествено всеки гледа да преживява по някакъв начин.
Би ли се разсърдил, ако някой те упрекне, че градът има нужда от теб, а ти си избрал да го напуснеш? Не е ли егоистично това решение?
Не бих се разсърдил в никакъв случай, защото и в това изказване би имало доза истина. Но може би, бих попитал този някой, според него дали упреква правилните хора?
Защо упреква тези, които искат или са принудени да напуснат, а не тези, които са докарали положението дотам, че да не останат млади хора в града?
Какво искаш да се случи в Самоков, как искаш да се развие този град, какво му липсва?
Може би ще се повторя, потретя дори, но много ми се иска Самоков да започне да предлага работни места, достатъчно атрактивни за младите хора, в какъвто и да е аспект. Да успее да ги задържи и да им предложи поле за изява, и за развитие. Това ще е дълъг и не много лек процес според мен, но пък си заслужава!
Ще се върнеш ли тук?
Още е много рано да кажа дали ще се върна в Самоков или не. Най-малкото винаги ще се връщам към Самоков, Маджаре, защото това е моето родно място. Но определено в момента това не е опция за мен. Дори минимална.
Ще поживеем и ще видим!