Всеки ден през нас като на кинолента преминават различни моменти, емоции, състояния. Част от тях остават като снимки в съзнанието ни а други просто избледняват с времето. Снимката е мигновен печат на случващото с нас и около нас. А фотографията е изкуството, успяващо да съхрани спомена във времeто. Има много спорове дали това е изкуство или не, но за всички отдали сърцето и душата си на фотографията няма спор. Всички виждаме как талантливи момчета и момичета правят страхотни снимки, които могат да спрат дъха ти. Не е достатъчно само да имаш фотоапара. Вдъхновението, идеята, емоцията, която успяваш да запаметиш в една снимка това е важното.
Малко известен факт е, че точно Самоков е едно от първите места дали старта на българската фотография и имена като Атанас Николов Карастоянов. По неговите стъпки днес върви един млад и амбициозен самоковец – Константин Тръпчев. Интересът му към фотографията е наследен от неговия баща. Като всеки творец Константин вижда света многоцветно и намира вдъхновение в красивото, музиката и сноуборда. Събира част от кадрите, заснети през зимата и решава да направи изложба. Затова как се развива фотографията, как се вижда той в бъдеще и къде е Самоков в неговия фотоалбум ни разказа Константин.
Откога се занимаваш с фотография и как се появи страстта ти към това изкуство?
От три години. Т.е. още от малък. Баща ми също има заслуга за това. Той ме запали с лентовите фотоапарати. И в 12-и клас реших да си купя фотоапарат и оттогава започнах.
В момента къде учиш и какво?
Записах Фотография в Нов Български Университет.
Доволен ли си от обучението и има ли конкуренция в университета?
Определено, да, има конкуренция. Самата система в университета е европеизирана. Направена е така, че да те накара да имаш желание за развитие. Запознаваш се с нови хора, имаш поле за изява. Мотивира те да се развиваш.
Лесно и достъпно ли е да се занимаваш с фотография в България?
Спрямо доходите на българите е скъпо. Всички важни неща, които са ми необходими за обучението ги купувам аз, но и родителите ми много ми помагат.
Какво те вдъхновява да снимаш?
Вдъхновявам се от музика многонай-вече хип-хоп. Главно Tupac и много български изпълнители.Но не от тези, които псуват и говорят глупости, а тези които показват историиизживявания, уроци в живота, защото рапът не е само псуване. Също така и „Либърти” ме вдъхновяват много и доста са ми помогнали. Имам идея да направя изложба на фестивала „Ритъмът на планината”, която може би ще показва стрийткултурата в Самоков, но все още не е сигурно понеже изисква финанси. Музиката много ме вдъхновява, често слушам класическа. Просто съм музикален ценител. Всичко, което е качествено в музиката, ми харесваи да има смисъл и чувство, за жалост чалгата не попада в списъка. Запалих се да снимам сноубордисти заради Никола Чолаков, който е причината да се запаля по този спорт.
Какво предпочиташ да снимаш? И колко време ти е необходимо?
– Обичам да снимам нещата, които обичам и харесвам като сноубордпланини природародния гради момичета(смее се) . Има много желаещи за фотосесии – важното е да има идея. Времето за подготовка на една фотосесия е различно, най-малко един час, но понякога може и цял ден е необходим. Зависи от нагласата от идеята на фотосесиита.
Как реши да направиш фотоизложба и това първа по ред ли е?
Да, първа ми е. Цяла зима снимах. Идеята беше да си припомним зимата и фотоизложбата беше подходящ вариант. Събирах снимките една зима, макар че има и една-две, които са от минали години, но като цяло са от последната зима. Снимките са направени в Боровец и Самоков. Финансовата част на организацията на една изложба е най-трудната. Организацията е изцяло моя, аз си реших кога и къде. Благодарение на родители ми тя се осъществи. Проведе се в лобито на хотел „Рила”. Аз през цялото време бях зает да снимам. Надявам се на хората да им е харесало. Искам да спомена, че на повечето снимки са сноубордисти от самоковската школа„Boroboard”. Вече втори сезон ги снимам. Това е най-бързо развиващата се школа за фрийстайл в България.
Какви са предизвикателствата на професионалната фотография? Пътят да станеш професионалист кога свършва?
Ами не знам. (смее се) Трудно е да определиш дали си професионалист в областта, в която се занимаваш. Предпочитам да оставя на другите да преценят това. Аз се занимавам с фотография, защото ми харесва. Не го правя за пари, а защото имам желание и идеи.
Замисляш ли се да си отвориш след време собствено студио?
Да. Заедно с приятеля ми Константин Жеков, който се занимава с операторство. Създадохме си crew “Kik Visions” . Може да харесате страницата във facebook.В момента освен че работим във фирмата, той участва в снимките на „Корпус за бързо реагиране 2” и в новия филм за Васил Левски. Млади сме, имаме различни идеи, динамични сме, нямаме скучните и стандартни виждания за нещата като другите. Повечето хора се ограничават от правилата, а нали знаете правилата са създадени, за да се нарушават. (усмихва се).
Заставаш ли от другата страна на обектива?
Рядко заставам от другата страна на обектива. Малко са хората, на които позволявам да ме снимат. Имам сценична треска преди да се снимам аз.
В Самоков има ли подходящи места за фотоизложби?
Лошото в града ни е, че няма място за фотоизложбакато в София. Няма пана, няма пари иска ми се това се промени. Има много какво да се покаже, а няма къде. Дори местата на открито не могат да се използват, за да покажат на хората, че в този град се развива изкуство.
Какви са бъдещите ти планове?
Ще снимам дейностите, организирани от Маргарита Кьосева, които се провеждат в школата. Тя учи децата да бъдат свободни и да изразяват себе си, това ми харесва и ме вдъхновява да снимам. Наскоро заснехме новия клип на „Son&Capone” и този петък ще бъде премиерата му в клуб „Envy”. Всички желаещи могат да заповядат.
Благодаря на семейството си и на приятелите ми. Те са хората, които са винаги до мен и ми помагат!
