Георги Даскалов
Ако човек застане сутрин или привечер на шосето, може да види две от нещата, които в голяма степен ще определят развитието на Самоков в следващите години: цигани отиват на работа в София. Циганите и близостта до София могат да повлияят и в двете посоки: както за добро, така и за лошо. Зависи как двата фактора се управляват и дали въобще се управляват.
В лошия случай близостта на София може да доведе до преселване на икономически активните самоковци в столицата; така градът ще стане място, в което живеят предимно пенсионери и цигани, за които тук няма работа, но пък има редовни социални помощи. Съответно икономиката, доколкото все още я има, ще бъде силно затруднена да изкара парите за хората, които по една или друга причина не могат или пък не искат да работят.
Това се вижда и в цяла България – все по-малко работещи изкарват пари за себе си и за тези, които не работят, поради което политиците лягат и стават със заклинанията, че трябва да докараме пенсионната възраст поне до 65 години.
Самоков не прави изключение, но ситуацията при нас е влошена поради относително големия брой непроизводително население. Безработицата в общината е трайно над 20 процента при 12-13 средно за страната и това ще се задълболчава.
Винаги съм смятал, че коя да е управа на града, особено след 2000-ата година има две основни задачи: да намери начин да приобщи циганите към производството на блага и да се пребори за хубав път до София, по възможност магистрала.
Ако има път до София, по който от Самоков до столицата се стига за половин час, самоковци ще са в по-благоприятно положение от люлинци и спокойно ще могат да работят в „Младост“ примерно и всяка вечер да се връщат в родните си къщи. Сигурен съм, че при това положение и мнозина софиянци биха се замислили дали няма да им е по-добре да живеят в Самоков, а да работят в София.
От друга страна, наличието на голям брой цигани, особено в самоковски вариант, възпира желанието на хората да живеят в този иначе благословен от Бога и природата град. В момента циганското население живее в две махали в мизерни не за 21-и, а за 19-и век условия. Може да имат сателитни антени и нови телевизори, но и в двете махали е кал, мръсотия и отчаяна бедност.
Единственият начин това да се промени, е да се прецизира системата на социалните помощи и да бъдат създавани стимули тези хора да работят. Значи животът на социални помощи да е в пъти по-беден, отколкото ако човек работи. В момента тази част от самоковското население и да работи, и да не работи – все тая. Затова и не работи. И няма значение дали са цигани или българи. Почти всеки човек, поставен в тази ситуация, би предпочел да не работи.
Това е и задачата на кмета, на общинските съветници, на хората, които имат влияние и могат да променят общия ни живот. За съжаление, не виждам никаква работа. Градът се движи по инерция, ден да мине, друг да дойде. Не е достатъчно да се правят градинки и асфалтират улици. Това във всеки нормален град и нормално село трябва да е даденост.
Работата на кмета, който е да е той, на останалите хора във властта е да мислят поне една петилетка напред, да водят, а не просто да угаждат на електората.
Разгеле, в този парламент Самоков има четирима депутати, ако и единият да е избран от Кюстендил. Което не помня някога да е било.
Да се хващат на работа сега, че след 10 години каквото и да направят, файда няма да има.
