Култура

„Представи си!” е новото литературно „чедо” на писателя Христо Христов

Анна Манова

В края на месец юни излезе от печат поредното литературно „чедо” на самоковския творец Христо Христов. Всяка негова книга, независимо дали е „облечена” в проза,  литературна критика или стих, представлява своеобразен дневник на мирогледа на автора към света. И настоящата не прави изключение.

Към своите читатели авторът се обръща с „Представи си!”, като ги подканва да се замислят и да си представят света като едно по-красиво и идеалистично място, което ние самите да превърнем в такова. Заглавието е едновременно позитивно и носталгично, а съдържанието на книгата е разделено в две части. Първата е „Ако всичко беше започнало с любов” и включва гледни точки по множество теми. Втората е обърната към родното място, към което авторът изпитва топли чувства и винаги, когато има възможност пише за него – понякога с тъга, но повече с любов. Ето защо така е озаглавена и втората тематична част: „С болка и обич за Самоков”.

Писателят Христов е непоправим оптимист по душа, дори на границата на симпатичната, по детски чиста наивност. Той е непоправим мечтател. Вероятната причина е желанието му да запази онази тънка нишка – да се впечатлява и да чувства. Да има нещо, което градивно да „дразни” съзнанието и перото му. Но същата тази  свръхчувствителност към света го среща с омразата, злобата и завистта. Те застават на гърлото му като буца и често трудно успява да преглътне горчивия залък. Затова изпитва съмнения понякога дали не са изпуснати всички влакове. И без да задържи в себе си и капка от лошото съумява с усмивка да продължи напред. Тази тематика намира място в последното му творческо „чедо”.

Настоящата му книга е извор на мнения, импресии, впечатления, гледища, написани в различен отрязък от време между 90-те години и днес. И може би няма да се учудите ако прочетете нещо поостаряло, но звучащо актуално и в момента. Често Христов пише за безпаметността в много отношения. За късата памет, която ни кара да забравим от къде сме тръгнали и накъде всъщност отиваме. Но той помни и записва. По този начин съхранява и споделя. Пише за проф. Васил Стоин и големия му принос във българския фолклор, за Паисий Хилендарски и за принадлежността му към нашия район, за истината за „греховната любов” на Захари Зограф и не на последно място за големия си приятел Хрим Христовски – с безкрайна признателност и обич.

Христов притежава остра и точна литературно-критична мисъл. Търси непрекъснато независимостта и всеки нов опит завършва с категоричното „независимост няма”. Всячески вътрешно се бори с необяснимия за него български нихилизъм, който все търси проявления на лошите ни черти като народ. И за това как позволяваме злото да ни владее.  Описва с голяма любов родното място – като най-голям вдъхновител. Свидетел е на доста неща, които стават „се какво да не е”, но винаги присъства присъщата за него нотка на позитивизъм. Дори, когато е огорчен от стихийно появилата се омраза, пак я възприема с ведър поглед: „Вярвам в доброто, страдам от злото. Боли ме за болките на другите. Радвам се на хубавото. И правя каквото мога за светлината в живота. Малко, но най-искрено. С любов! Защото светът заслужава да живее в любов”, пише Христов в „Омразата”.

Книгата „Представи си!” е един спомен за миналото, но и поглед към бъдещето. Тя е пътешествието на един творец и неговото перо през всичко онова, което го е вълнувало, вълнува и ще продължава да го вълнува.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close