Председателят на Националната асоциация Тодор Джиков: „Целта ни е да направим картофопроизводството печеливш бизнес”

Анелия Балабанова

В края на миналата седмица над 150 картофопроизводители се събраха на общо събрание на Националната асоциация, което се проведе в Белчин баня. „Събранието протече перфектно. Имаме близо 48 нови членове от областите Перник и Кюстендил. Нови четирима колеги от Бургаска област и още двама от Смолян. „Националната асоциация вече е обединила 198 членове основно от Софийска област, Самоков и Ихтиман” – коментира председателят Тодор Джиков като добави, че е обхванати сериозни групи от основните картофопроизводителни райони – Кюстендил, Перник, Благоевград, Велинградско и Смолянско. Пред старта на нова кампания на преден план изникват доста въпроси и търсят своите отговори. Наред с това дали картофопроизводството все още е един от стратегическите стопански отрасли и като такъв намира ли необходимото признание и отношение. Какво предстои за картофопроизводителите и какви приоритети си поставя Асоциацията, в която те членуват. Предлагаме ви гледната точка на председателя Тодор Джиков.

Г-н Джиков, каква е реалната полза за картофопроизводителите от членството им в Асоциацията?

Всички имаме една единствена цел и това е да направим картофопроизводството печеливш бизнес, защото сме инвестирали много средства и време, за да се научим и произвеждаме картоф. Те се отглеждат основно в полупланински и планински райони, в които доста по-трудно се осъществява земеделието заради структурата на почвата, големината на парцелите, надморските височини, категорията на земята.  Без държавата да подпомогне картофопроизводителите от полупланинските и планински райони, както го правят страните на територията на целия Европейски съюз няма да как да направим бизнеса привлекателен за младите. Неслучайно това е една от основните идеи на Европейския съюз – подмладяване на фермерския състав.

Донякъде ефект дава обвързаното подпомагане, но е крайно недостатъчно. Както виждаме ставката на декар е свързана с това колко площи има очертани. От две години алармираме за измамниците в обвързаното подпомагане. Министерството на земеделието заедно със  структурите си за контрол – фонд „Земеделие”, Българска агенция по безопасност на храните проспаха тази червена лампичка. Като резултат всички виждаме миналата година какво се получи от 40 хиляди регистрирани в БАБХ, 125 хиляди очертани площи.

Вероятно визирате феномен, на който сме свидетели в последните години – засадени площи, които наесен не се прибират. Целта са единствено субсидиите…

Точно така, това са мними картофопроизводители. Преди това бяха производители на тикви.  Към настоящия момент те са извадени от обвързаното подпомагане и се насочиха се към нещо, в което ще успеят да спечелят едни лесни пари. Обърнахме внимание и МЗ реагира най-накрая. От тази година имаме уверението, че БАБХ ще получи пълна и навременна информация относно очертанията по СЕП. Съответно ще вземат мерки за спазване на закона и проверяват тези площи. Отделно от това общинските служби по места  с информация от ДФ „Земеделие” ще проверяват на 100% засадените площи. По мое изрично настояване и след решение на УС август месец миналата година променихме обвързаното подпомагане за 2019 и 2020 г. като направихме няколко групи. Зеленчуците, картофите, лука и чесъна попаднаха в една група – т.нар. трета група, но не и трета по значение. Бюджетът, който успяхме да издействаме за картофите, лука и чесъна е 17 млн. 200 хил. лв.  Ако вземем реалните производители на картофи на площ от около 55 хил. дка, производителите на лук /20 хил. дка/ и производителите на чесън /5 хил. дка/и разделим на планираните средства означава да генерираме и получим бюджет от 210/220 лв. дка. Това е в общи линии поносимо, имайки предвид себестойността и разходите за 1 дка картофи.

Вие самият от колко време се занимавате с картофи и защо тръгнахте по този път?

Занимавам се с картофопроизводство от 2001 г. Баща ми е от Широки дол. Братовчедите ми отглеждаха картофи и решихме да оползотворим традицията и знанията, наследени от нашите деди и прадеди. Намерихме в община Ихтиман поливни площи и така започнахме по-сериозно картофопроизводство. Тръгнахме в началото с 200 дка, в момента са 900. Отделно отглеждаме и други култури.

Съжалявате ли за направения избор и пътя, който сте поели ?

Не бих казал, че съжалявам. По-скоро се ядосвам, когато нещата не се получават както трябва. Това се дължи основно на факта, че държавата не е зад гърба ни. Яд ни е, защото виждаме как се развиват нещата в другите европейски държави. Виждаме какво е отношението към земеделските производители в планинските и полупланински райони. Какви са помощите, механизмите и искаме и тук да е така. Безработицата в тези райони би могла да се пребори с инвестиции в земеделие и те да са в помощ на населението. Вместо да си търсим работа в София и чужбина да се задържим в китните ни родни селца.

Една идея, за която отдавна се говори е да има закрит пазар или тържище в Самоков, което да поеме търговците от улиците. Възможно ли е някой ден да се случи?

Аз го гледам от две страни. Първата е професионалната.  Работа на държавата и общината е да инвестират в нас, защото в цяла Европа – Гърция и особено Испания е така и се изграждат такива центрове и борси. Типичен пример е и Германия. От друга страна обаче не ми се ще да приключат тези хубави емоции от това хората как си продават картофа по пътя. Доста атрактивно е и още нашите деди са го правили. Още по времето на моя дядо са тръгвали с каруцата сутрин от Широки дол, за да стигнат 8 часа на пазарите в София и да си продават картофа.

Големи фирми за преработка на картофи като „Компир” са в Самоков. Поддържате ли контакти с тях?

Безкрайно уважавам и двамата съдружници – Владо и Вальо. Приятели сме с тях. Това са едни много сериозни и работливи момчета. Само адмирации мога да имам към тях и да си пожелая да има повече такива хора – с такъв бизнес нюх и с такава упоритост, себераздаване и работоспособност, България ще върви напред.

Няма как да не засегнем и цената на картофите, какво е положението в момента?

Тази година се получи една много интересна аномалия. От една страна поради уникалната суша в Западна Европа и изключително високите температури, които не са наблюдавани може би последните 25-30 години, реколтата там беше силно компрометирана. Това повиши цената и даде възможност да се освободи тази в България. Всички знаем, че цената на картофа в България се определя и е пряко зависима от тази в Полша, Германия, Франция, Белгия. Получи се другият феномен, че при нас юни и юли месец имаше страшно много дъждове. Като  тежка метеорологичната обстановка. Колегите, които не спазиха задължителните операции от пръскания и защита на растенията относно нападения, болести, мани провокираха зараза и много бързо растенията им загинаха, не можаха да направят високи добиви. Съответно не можаха да се възползват максимално от високите цени. Другите, които работиха професионално и обърнаха внимание на защитата на растенията по време на вегетацията направиха и добри добиви. На тази добра цена мисля, че се получи уникална година. По-добра и от 2010 г. когато беше румънската паника и изнесен половината от българския картоф.

Пред старта на кампанията какви площи ще бъдат засадени и кои ще бъдат най-големите предизвикателства тази година?

Предполагам, че в никакъв случай няма да намалеят площите, които засаждаме. Няма и да се увеличат обаче, защото семената са много скъпи в Европа и са по-малко като количество.Това ще спъне някои от производителите да засадят повече площи, а и не бива. Аз не съм привърженик на паническото засаждане и на огромните територии. Човек трябва да скача според тоягата и възможностите си – това, от което разбира, за което има складове.  По-добре гледай 100 дка както трябва  и извади 5 тона от декар, отколкото да отгледаш 300 дка. и да извадиш 2 тона от дка.

Кои ще са най-сериозните предизвикателства?

2019 г. е годината на картофопроизводителите. Годината, в която ще се реши подпомагането за следващия програмен период от 7 години. Имаме уникалната  възможност ако сме задружни и забравим търканията помежду си и в името на общия интерес да постигнем много относно това да направим картофопроизводството печелившо. Още повече, че е година на избори – местни и европейски. Знаем, че партиите и държавата развързват кесиите предизборно.Това, което сме заложили като искане от страна на Асоциацията е задължително да остане обвързаната подкрепа за следващия програмен период в този си вид като бюджет и ако има промени да бъдат в посока нагоре. Задължително ще поискаме да се извади картофопроизводството в отделна група, както се извади български пипер, тъй като поставянето ми в една група в лука и чесъна не отчита точно и коректно отношението на подпомагането спрямо реалната себестойност, свързана с разходите за декар. Веднага ще си защитя позицията – аз гледам картофи, и лук съм гледал през годините. За един декар картофи реалната инвестиция с абсолютно всичко включено е от порядъка 1000 лв. на дка. Докато при един декар лук от семка да речем, разходите са около 600 лв. на дка. Не може да се дава една и съща ставка на зеленчук, който има разход  600 лв. на дка и картоф, който има 1000 лв. разход. Не е логично, не е и правилно, и честно. Това ще е второто нещо – изваждането на картофа отделно с бюджет от минимум 12 млн. лв. Склонни сме на промяна, но само и единствено в посока нагоре. Третото нещо – ще искаме да се промени реално ставката за подкрепата на производителите от планинските и полупланински райони.  26 лв. до 500 дка за мен е крайно недостатъчно като подпомагане. Това не отчита разликите в качеството на земята, категорията, площите, разхода на гориво. Бихме желали помощта да бъде 40 лв. до 500 дка. И да няма такава за площи над 500 дка. В крайна сметка всички знаем, че няма колеги, които гледат над 500 дка и ако има такива те са 4-5 за цяла България. Последното нещо, което ще поискаме за момента е промяна на акциза за горивото. Не може за пшеницата ставката разходна норма на декар да е осем литра, а на картофите и зеленчуците – 11 л. Аз самият имам 2 000 дка пшеница и 2 000 дка слънчоглед, царевица и сорго общо. Отглеждам и 1000 дка картофи. Мога да кажа, че 8 литра на декар е абсолютно достатъчно и покрива почти 100% нужното гориво. При картофа разходите са ни около 25 литра на декар.

Задължително ли е председателят на Асоциацията да е от Самоков като представител на един от големите картофопроизводителни райони?

Не, защо? Може да е от Широки дол /смее се/. По устав Управителният съвет на Асоциацията се избира на Общо събрание и включва 7 члена от седем области. Област София фигурира с двама свои представители, тъй като основното производство е насочено тук и в Ихтиман. Членове на УС има от Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик и Смолян. Тези седем човека се събират, след като вече са избрани и излъчват председател. Така, че председател може да бъде всеки един от тези шест области.