Мария Галчева
Днес е 25 септември. Официално се дава стартът на предизборната надпревара. Както някъде окуражително звучеше – нека победи най-добрият!
Най-добрият, да, правилно разбрахте. Целият екип на „Самоков 365” от времето, откакто съществува ви направи съпричастни и запознати с всички процеси, които протичат в община Самоков. Бяхме максимално откровени и искрени – не скрихме нищо. Затова и сега настояхме пред всички кандидати да говорят конкретно и да наричат нещата така, както се казват. Без абстракции и метафизика.
Защото докато говорим така и част от кандидатите мислят, че ги ласкаем и оценяваме /а ние правим съвсем друго нещо/, Самоков заприлича на пуста автогара. Хората преминават, но не остават. Младите масово напускат, а ние седим и регистрираме събития.
От днес поне до 24 октомври ще чуем все хубави неща, много мотиви – периодът ще стане един такъв приказно-розов и ще заживеем за момент в друг възможен свят. Този на хубавите думи. Но думите имат свойството да се задържат в съзнанието на хората, които след това ги търсят материализирани.
Не всичко е политика, партийни поръчения и скалъпени обещания , уважаеми кандидати за народната любов. Чудите се защо хората са апатични – потърсете отговора в себе си и си спомнете приказката за лъжливото овчарче. Накрая какво се случи? Ето така е и сега – излизам, разбира се, от задължителното „стягане на редиците”. Все пак партийните централи за какво са?
Дано кампанията порасте в нещо друго – в реализация. Защото всяка една платформа е съставена от добри практики и намерения. Дотук поне има изключително точни попадения – на хартия обаче. С много от кандидатите се познаваме – факт е. Затова ние държим и разчитаме на тяхната дадена дума. За нас тя е нещо повече от звукове. Това е заявяване на позиция, легитимиране на образа, отговорност и намерение, загриженост и морал. Останали сме тук с намерението да се борим рамо до рамо за една кауза, която не е партийна. Много отдавна е престанала да бъде, въпреки твърденията. Самоков трябва да бъде град, който е пример, не обратното. И всички, които твърдят, че преувеличаваме, когато назоваваме проблемите, са или слепи, или глухи. Самоков отдавна би трябвало да не бъде разглеждан като баница, от която всеки се стреми да отчупи най-голямото парче. Жал ми е дори, че аз си позволявам да наричам града си баница, но явно за други хора на това прилича.
Успех на всички вас, които сте по листи, но отправям един призив – търсете хората, съгражданите си по всяко време, не само в предизборно време, защото това не е битка, ако трябва да си служим с батална терминология, когато смело прекрояваме територии.
Това е Самоков, който е на всички.
