София Сотирова
И тази година Съюзът на инвалидите в Самоков организира за своите членове честване по случай 3 декември -Международния ден на хората с увреждания. Всичко започна доста по-рано, като се потърси подкрепата на кмета на общината Владимир Георгиев. Определен бе деня, мястото на празненството и подготовката започна. Пуснахме подсещащи обяви по канал Рила и в местната преса, отправихме покани към някои заслужили ръководители с отношението си към инвалидите. Хората си го очакваха този ден и бързо се отзоваха на поканата. Певческата група към Клуба на инвалидите „Еделвайс“ под ръководството на Борис Стрински се събра на репетиция и определи песните, с които ще се представи на тържеството. Организира се викторина, определи се водещ на тържеството.
И така денят 5 декември дойде. Пременени и с огрени от радост лица инвалидите заемаха местата си в стола на Общината. Тържеството откри Радка Хаджилазова, която приветства инвалидите с празника, представи поздравителния адрес от депутата от Самоков Валентин Милушев, поздрави ги с някои стихове, създаде настроение сред залата. После излезнаха хористите от певческа група „Еделвайс“ и изпяха три песни, с което още повече се повдигна настроението. Веднага след тях Мария Крекманова продължи с подготвени шеговити въпроси за викторина и дребни награди за печелившите. Усмивките грейнаха по лицата на присъстващите. Започнаха и някои от присъстващите да задават шеговити въпроси-гатанки. Насторението все повече се усещаше в залата. Не пропуснахме да поканим на импровизираната сцена и дуета за нардони песни Латинка Трохарова и Васил Димитров, наши членове. Не се стърпя и Генка Илиева, певица от църковния хор и наш член, която прочете прочуствено стихотворение и после изпя Отче наш. Не остана недоскосната душа. По време на тържеството дойде и представител от Канал Рила с г-жа Веска Тодорова, връзка с обществеността на Общината, които заснеха тържеството и го излъчиха на следващия ден. В очакване бяхме и на г-жа Сия Шехтанова, зам.-кмет на Общината за поздравление на присъсътващите. Макар и със закъснение, тя успя да дойде и да покрепи с обещания за следващата година инвалидите. И както винаги маестро Борис Стрински повдигна настроението с няколко хора и по-здравите веднага откликнаха на музиката.
Получи се истински тържество. Времето неусетно мина. С радостни и грейнали лица, почуствали наистина празника, си тръгваме с удовлетворение по домовете. Дано имаме повече такива празненства.
