Злободневно

Празник на града или за въпросителните в една „удивителна” седмица

Зоя Станкова

самоковВреме настана… Празникът на Самоков е обявен от 15 до 21 август. Всеки от дните е пълен със събития, по две, по три… И това за цял един сезон – шест дни летни празници за три летни месеца. Е, къде е смисълът в тази история?
Появяват се и понятия като културен календар, събития, разнообразие за гражданството. Но и тук възниква въпросът, наместо да се правят „грандиозни” празници, надхвърлящи дори максимата в детските приказки „три дни яли, пили и се веселили”, защо Общината не оранизира един „по-разхвърлян” летен календар, в който няколко пъти в месеца, например веднъж седмично или на две седмици да има по едно събитие, което самоковци да могат да посетят?!
Разбира се, съобразено с календара на Общината, с културните институции, от които всички трябва да са максимално заангажирани с културния живот и да спомагат неговото съществуване и разнообразие. Изключвам летните занимания, които организират читалищата, общинската библиотека и младежкия дом.

След втори юни просто става затишие не пред буря, а пред празника на града и изведнъж се излива порой от събития през втората половина на август.

Всъщност и самият въпрос можем да завъртим в посока на нашите институции и състави и е редно, въпреки че е неудобна тема да опре до там, с едно на ръка – недостига на средства, изнемогващата култура и институциите, които трайно лежат в отделението по културна реанимация, където им се наливат само системи с празни обещания.

Самоковска община има 24 села и 23 читалища, похвален е моментът с учреденото през тази година читалище в село Продановци. Към всяко едно от тях работят поне 2-3 творчески колектива, независимо за автентичен фолклор, танцови състави, театрални, други клубове.

И тук идва един много съществен въпрос – защо в нашите колективи общината не „налива” пари и защо не ги ангажира със значими за гражданството събития? Тук моментът е следният – те са в общината, те са длъжни, ако ги извикаме да се отзоват и то без претенции. Какво обаче пречи в предвидения за изпълнение на дадено събитие бюджет, да се включи и поне един наш колектив, който да вземе някаква сума, с която да спомогне своето съществуване. На всеки състав му трябват средства – за костюми, за реквизит, за участие във фестивали и прочие.

Да, Общината помага, никой не го отрича. Отпуска средства и за фестивалите, които се организират. Финансира и други неща, но какъв е проблемът наместо примерно хиляда, две, три хиляди лева хонорар на даден национално известен изпълнител, тези пари, или поне част от тях, да се дадат на наши състави, като така или иначе парите са предвидени като разход по дадено събитие от календара?

Тук веднага ще кажа, че да, обществеността ще ме контрира с негодувание и с това, че е по-добре да се канят външни изпълнители, различни, обичани от тях и така нататък, обаче след това аз имам лично и друг въпрос, а колко хора от тази общественост са гледали, слушали, интересували са се от наши събития и състави?!

Нека е заядливо, но не и за мнозинството.
С пълна сигурност в думите си мога да заявя, че имаме богато разнообразие от колективи с не малко възможности, но нямаме богата духовност, за жалост, която да ги оцени по достойнство, да им даде своята сцена и да им подаде ръка, за която да се хванат, защото се изхвърлят и хвърлят на вятъра не малко средства, но не си даваме сметка, че културата е като прахта – разпилееш ли я веднъж, няма събиране, а от всякъде духа по нея…

 

Related Articles

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close