Зоя Станкова
Имам желанието този материал да бъде до известна степен нещо като портретна един човек със стойност и жена с достойнства, чиито труд и отдаденост заслужават признание от самоковци, защото смятам, че има личности в града, които искрено са спечелили нашето внимание насочено към техните дела, нашата похвала за успехите им, водени от любовта и предаността към родния край и нашето благодаря. И, защото, съгласете се, въпреки че е типично по самоковски, не можем всичко да обличаме в негативи!
Това е една жена, която всички ние познаваме, защото не е скрита от обществените прожектори, а именно Нина Христовска, директор на Исторически музей – Самоков в периода 2006-2014 год.
В интерес истината нямам намерение материалът да звучи преди всичко като отчет на дейността й като дългогодишен директор на Историческия музей, а по-скоро като разказ. Всички сме свидетели, какво е направила тя заедно със своя екип за осемте години, в които е била облика на това възрожденско място. А, както знаем, по-разумно е да оставим делата на човек да говорят за него и те сами ще го представят по-пълно от кухотата на празнословието.
Според мен, а сигурна съм и според много други хора, г-жа Христовска с гордост, въпреки скромността й, може да каже: за периода, в който аз бях директор на музея се направи това и това. И тук ще споделя нещо лично, че тя за пореден път ме възхити, защото в интерес на истината в разговора, който проведох с нея преди да започна да пиша този материал, чух десетки пъти „ние направихме”, „ние успяхме”, „ние постигнахме”, но нито веднъж не чух егоистичното „аз”. Нещо, което малко хора биха казали, защото всеки в днешно време гледа да изтъкне себе си, че дори да си преписва чуждите труд и заслуги.
Всъщност, тук мога да вмъкна, че важна е и устойчивостта на развитието между поколенията, това да вървим стъпка по стъпка и все нагоре. Да изразяваме сега, но да сме свързани с преди и след. Да не пропускаме от полезрението си стъпките направени преди нас и самите ние да стъпваме внимателно, с идея и чувство за отговорност, и дълг.
На 23 август 2006 година Нина Христовска е назначена за директор на Исторически музей – Самоков от тогавашния кмет Ангел Николов, който директно споделя с нея очакванията и исканията си – ремонт на музея, нови експозиции и всеки ученик в града да е минал през Историческия музей.
Това е едно ново начало, както всяко друго – потапяш се в известна степен в нещо непознато. Нова среда. Нови хора. Нови предизвикателства предхождащи на по-късен етап безспорния успех на начинанията.
До 2006 година директорите на Историческия музей имат кабинет в Общината, но с назначението на Нина Христовска идва и решението директорът на съответната институция – музеят, да се помещава там.
И така в първия работен ден, без бюро, без стол, без стая, Нина Христовска започва да гради своя принос за Историческия музей.
Любопитно около музея, ще го сложа в скоби, е, че нашата сграда е първата построена в България сграда за музей, а самият музей е открит през 1938 година, но всъщност началото е поставено през 1930 година, със скромна музейна сбирка, с която се заемат Наум Хаджимладенов и Христо Йончев и която е била наредена в стая в Читалището. В рамките на около една година Наум Хаджимладенов събира 119 ценни предмета, а през 1935 година читалищното настоятелство възлага на Христо Йончев задачата да се погрижи за музейната сбирка. Година по-късно музеят е утвърден с правилник от Министерството на просвещението.
Също, по време на социализма се прави кампания за изкупуване на икони /1960-1965 год./ и нашият музей е единственият оценил плода на художествената школа. По-късно, когато директор на музея е Нина Христовска, иконната сбирка на художествената самоковска школа се изнася и разполага на втория етаж в музея.
И така, в срок от 28 август до 1 сепртември, след разпратени запитвания вече има получени оферти за предстоящата ремонтна дейност на музея, като проекта печели фирмата на Божидар Япраков.
На 16 октомври вече музеят е изпразнен и ремонтът започва. Как три жени се справят сами с опразването му, само можем да предполагаме, за какво става на въпрос.
Първоначално пари за ремонти дейности са били отпуснати само за единия етаж, но в последствие целият музей е ремонтиран. Разбира се, както всеки ремонт, при това на толкова значимо място, отговорността е голяма и задачите не са никак леки.
От 1 февруари 2007 година музеят е с конвекторно отопление. По време на ремонта се подменят 30 шкафа, слагат се радиатори в канцелариите.
Интересно е, че както към всичко, така и към този момент с ремонтните дейности в Историческия музей, самоковци „правят проверки” как върви работата и да не се разтури музеят. Наистина, може всякакви кусури да имаме, но доказано е във времето, както г-жа Христовска сподели, че самоковеци са ревниви спрямо историята.
На самата Нина Христовска, може би това, че по специализация е етнограф, слабост и мечта са градския бит и културата, нещо което също успяват успешно да реализират – на 17 юли 2007 год. се откриват новите експозиции в Историческия музей – градския бит и култура и иконната сбирка.
На 23 юли 2007 год. официално се обявява конкурс за длъжността, който Нина Христовска не просто печели, защото с времето успява да реализира изпълнението на всичко от концепцията, която изготвя за три години напред и в която включва създаването на културен туризъм, залага нови обекти, образователна програма и издателска дейност.
По-значими като моменти през 2007 год.: изнасят фондовете във фондохранилището, открива се средновековен храм „Св. Петка” в село Белчин.
През 2008 год. се слага витрината с кметовете на Самоков, а самата Нина Христовска прави проучването, като получава доста помощ и от Хрим Христовски, макар и през по-поетичния му поглед над нещата. Както самата г-жа Христовска каза: „39 кмета, 44 мандата”. Този труд е издаден през 2011 год. и в печатен вариянт – „Кметовете на Самоков 1878-2011”.
До момента музеят има 12 издания, като последно е даден за печат ръкописа „Самоков и околността” на Христо Семерджиев. Ръкопис, който се пази в Общината 60 години, а след това бива даден на съхранение в Историческия музей.
Също се дава докладна да бъде дадена в музея летописната книга за кметовете, която на свой ред бива предадена на калиграфката на СУ „Климент Охридски” да изпише всичко за самоковските кметове и днес се съхранява в музея.
Нина Христовска води и дневник с важните дела на кметовете, в който всичко се записва по дати.
И след лекото отклонение от датите, през същата година, 2007, се открива и етнографския музей в село Белчин, а през 2013 година античната римска крепост „Цари Мали град”.
Успех жънат и концертите на терасата на Исторически музей – Самоков, които се
превърнаха в традиция за града ни в летните дни.
Образователните програми по нищо не се открояват от общия успех на делата и реализациите в музея, като вкарват по 3000 ученици в Историческия музей – от детските градини до 12 клас.
На фона на всички тези факти от плодотворния работен процес на екипа на Историческия музей, мисля, че всякакви думи са излишни. Освен допълнението,
че съпричастността и родолюбието също за важна черта в хората, защото в годините, когато Нина Христовска е била директор на Историческия музей винаги е срещала подкрепа от страна на Общината и Общинския съвет.
Започнах с Нина Христовска и се върнахме в 2006 година, искам и да завърша с нея, защото материалът който имах желанието да направя е за нея, за успеха от работата в екип и за това, колко е важно човек да обича работата си, да й се отдава и да я живее.
Искам да завърша с това, че не си величие, ако се самопровъзлгасиш за нещо или някой, както и делата ти губят стойност, ако сам ги изтъкваш, но си светла личност, когато си дал от себе си, когато всичко излизащо от теб е безкористно, когато цениш хората до теб и общият знаменател „ние” винаги надделява над „аз”. Точно, както при Нина Христовска, която за мен лично е една от ярките светлини на Самоков, защото човек е безценен тогава, когато цени всичко около себе си.
И ще си позволя да я цитирам, като мисля, че това са думи, в които всички изявени и изявяващи се в обществената сфера лица трябва да се вслушаме: „Всичко е плод на колективни усилия.”.
