Aнелия Балабанова
Латинка Йорданова е от новите лица и занаятчии, които украсиха и разнообразиха с присъствието си народния събор „Магията на Рила”. Жена-естет със силен дух и усет към красивото. За нея сме ви разказвали покрай страстта й към цветята и пространството около блок 18 в квартал „Самоково”, което успява да превърне в пъстра градинка. Почти сама се грижи за нея, вярна на максимата, че красотата ще спаси света. Самата Латинка внася колорит и цвят в сивото ни ежедневие с нещата, които изработва. Голяма част от тях можеха да се видят на изложението в рамките на събора в Боровец.
Да майсториш… красота
„Реших да се включа в „Магията на Рила”, защото бях поканена. Това е изключително важно за мен и същевременно голяма отговорност. Опитвам се предметите, които изработвам да са по-различни и интересни от всички останали. Реално никой не знае какъв е интересът и кой колко е продал, но хубавите неща и подредената сергия се забелязват от всички. Това определено най-много ме радва” – категорична е героинята на нашия разказ.
Мъжът й – Пламен Йорданов също проявява своите артистични заложби като повече от 30 години майстори макети и други ръчно изработени неща. Едно от първите му творения е Айфеловата кула от кибритени клечки.
„Има усет. Хората харесват нещата, които прави и на всички роднини сме подарили от тях”, споделя тя за начинанията на нейния съпруг.
Самата Латинка също попада в плен на желанието да сътвори нещо с ума и ръцете си. То се заражда в нея от съвсем малка, благодарение на нейната майка – Славка Йовева. Тя се оказва кадърен човек с търсещ и неспокоен дух.
Заветът на предците
„Живяла съм на село и като дете съм била все между бабите. Умението да правя разни неща съм наследила от моята майка”, спомня си Латинка. Известно е, че в миналото хората са били принудени сами да изработват това, което им е било нужно за бита. „Аз съм израсла в такава среда. През зимата майка поставяше стан в стаята, в която бяхме и ние. Изтъкаваше черги, а децата участвахме с намотаването на кълбетата прежда. Дори мъжете помагаха, татко също го е правил. Събирахме се и така общувахме помежду си” – продължава историята си Латинка.
Убедена е, че ако един родител не си подготви детето за изпитанията в живота и не го научи на труд, друг не може да го свърши. Абсолютно сигурна е в това. В съзнанието й и до днес са запечатани думите на нейния дядо. „Спомням си как ми казваше: „Искам да сте с мене – къде малко ми помогнали, къде поиграли, но искам да работите с мене. За награда ни даваше дребни подаръци и пари” – припомня жената, чийто делник и празник преминава в труд. Това успява да предаде и на своите деца. С усмивка на уста разказва как един ден големият й син се прибира с кукла от детската градина. „Аз го питам, защо ти е тази кукла. Майко, дадоха ми я. Трябва да й оплетеш дрехи. Върнахме я облечена”. С щастлив край завършва тази разходка в миналото.
Усещане за живот
Някой хора пленяват с излъчването си, други с думите си. Това, което прави впечатление при Латинка определено е усетът и стремежът да търси красивата страна на нещата. Има такава, важно е с какви очи ще погледнеш. И не е задължително да е през розови очила. Оптимистът ще каже, че чашата с вода е наполовина пълна, песимистът, че е почти празна, а реалистът…?
От дума на дума Латинка подхваща отново темата за градинката и любимите й цветя. Дали защото и тя носи име на цвете… може само да предполагаме. С тъга разказва как миналата година с поддръжката на градинката до блока са се занимавали трима човека, а сега е сама. Разчита единствено на момче от съседен блок, което помага. „Съседите не се включват особено активно, но това не ме отказва”, заявява нашата събеседничка. И продължава да поддържа общото пространство като свое.
Форуми като „Създадено в Самоков” и „Магията на Рила” й дават надежда, че не всичко е безвъзвратно загубено. „Дори и след изложбата, след участието, емоциите продължават” – споделя тя от първо лице. Особено вълнуващ се оказва третият ден от събора и срещата с много млади хора. Човек не може да остане безразличен пред бижутата, сътворени от сръчните ръце на Латинка, както и пред любимите й за изработване цветя. Някога така хората са издържали семействата си. Дава за пример Христо Шаренкапов, който навремето умело усвоява занаят и подсигурява дрехите за цялата рода като ги шие. Неговата съпруга Лазарина постоянно му помага, а по техните стъпки тръгва и синът им Асен. Майката на нашата събеседничка – Славка също усвоява благодарение на тях някои от тънкостите на работата с шевна машина. Смятало се е, че добие ли или „открадне” занаят човек е взел хляба в ръцете си. С времето порядките са се променили, а някои от традиционните умения безвъзвратно загубени. Хора като Латинка и останалите самоковски занаятчии, които взеха участие в „Магията на Рила”, обаче все още поддържат пламъчето на традициите от миналото и напомнят за българското.
