Анелия Балабанова
От няколко години самоковският клон на месокомбинат „Родопа” попада в списъка на заличените от картата на работещи предприятия. Връщаме назад лентата на събитията и не за да съдим кой крив, кой прав. В повечето случаи категорични доказателства в едната или другата посока липсват. Целта ни е съвсем друга – тръгвайки по следите на историята да очертаем причините, довели до упадъка на поредното съсипано предприятие, по думите на мнозина умишлено и съвсем целенасочено. Те да послужат като поука от миналото, за да не се повтаря никога повече тази злополучна съдба.
Според бившия директор Райко Масларски, сериозен проблем в периода 1992-1995 г. е била високата енергоемкост на предприятието и големият разход на енергия за производството на варени колбаси и такива, изискващи топлинна обработка. Става въпрос за държавно предприятие, а в тези първи години на прехода – доста бурни и превратни, се появяват множество частни фирми, които са доста по-конкурентноспособни от останалите сродни дружества. „ Когато започнах работа, не разполагахме с компютри. Общината също нямаше такива” – разказва Масларски и споделя предимствата, които са имали. На първо място са много добрите майстори и технолози, а те са разполагали с доста такива. Веднага в съзнанието му изплуват имената на Радивой Кугийски и Евгения Гелова като това са само една малка част от специалистите. Изпълнението на производствения процес е ставало съгласно изискванията на българския държавен стандарт (БДС) и не са правени абсолютно никакви компромиси с качеството на произведените продукти.
Наличието на частни и държавни предприятия, за които вече стана дума е предпоставка за корупционни практики и те се появяват съвсем скоро. „Ние не можехме да плащаме подкупи за печелене на поръчки от армията и от големите държавни фирми” – коментира бившият ръководител на „Родопа” и отбелязва, че междувременно на пазара са се появяват всякакъв род замразени меса. За да устоят на масираната инвазия, от държавното предприятие прибягват до някои тънкости и въвеждат поощрения за търговците със сключени договори. „Явяваше се като контрапункт на това, че не печелехме поръчки” – разказва Масларски. От негово новогодишно поздравление към колектива става ясно, че комбинатът е доставял на пазара над 15 вида колбаси. Асортиментът се обогатява с нови оригинални варено-пушени продукти. Споменава се салам тип „Мальовица”, който е натурален, приготвен по специална технология от телешко и свинско месо.„ Едни от големите консуматори са били мини „Бобовдол”, фармацията в Дупница, металургичният комбинат „Кремиковци”, хотелите в Боровец, както и част от военните поделения. Промените в селското стопанство след 1989 г. и в частност ликвидацията на ТКЗС-тата са стъпка към унищожаването на голям брой животни, в това число и елитни. За едно месопреработвателно предприятие това е добре дошло. „Не можехме да смогнем със суровината. По едно време бяхме стигнали най-високите заплати в Самоков. Имахме около 150-200 човека работници”. Само че готовото бързо свършва. Този момент идва съвсем скоро.
Важно е да се отбележи, че „Родопа” – Самоков е клон на месокомбината в София. Структури е имало и в други градове като Ботевград и Правец. В доста от подразделенията, включително и самоковският филиал специалисти и случайни наблюдатели са се натъквали на доста нелицеприятни гледки. За тях пише Жан Соломонов в статията си озаглавена „За обновлението – в сегашно време”. Тя е публикувана във в. „Кооперативно дело” от 1986 г. по повод извършена проверка от контролните органи на Комитета по качеството. Авторът на материала цитира само няколко реда, които рисуват една доста невесела картина – недостатъчно се почистват животните, не се поддържа в добър хигиенен вид месото. Недостатъчно е обезжилването му и няма достатъчно хладилни площи за съхранение на получените суровини. Нарушават се параметрите на сушене и неравномерно се изсушава пълнежната маса… Вътре в това време колеха едър рогат добитък. Вършеха това, както някога се е вършело преди ерата на електричеството – сиреч на земята. Специалистите, за да облагородят поне в наименованието този архаичен способ го наричат „хоризонтално клане”. За непросветените ще кажем, че другото е „вертикално”. Там трупът виси на поточната линия и спретнати, облечени в снежнобели престилки приветливи младежи го…манипулират. Но това може да се види само в модерните кланични зали. Интерес будеше и пълначната машина. Някога тя е имала едно устройство, което да регулира плътността при пълненето според вида на произвеждания колбас. Сега регулаторът го няма. И все пак най-голямата беда на самоковското предприятие е текучеството. В момента се търсят десетина обезкоствачи. Утре ще се търсят за карантията. По традиция се хващат хора, които са опитвали всичко в живота и тук са намерили последен пристан. Независимо от това е похвален стремежът на ръководството и работниците за развитие. Дори ако се започне от най-дребните детайли. Старата терминология вече е обновена. Вече не се казва колене на земята, а „хоризонтално клане”, работниците не са касапи, а „месодобивници””. С една дума новото настъпва по всички фронтове. „Ще стигне то и до Самоков. Но, каквото и да стане, както и да изглежда месокомбинатът на бъдещето, там ще работят хора. Затова нека винаги да мислим за тях” – завършва публикацията си Жан Соломонов.
Години по-късно, ситуацията е коренно различна, а „Родопа” е едно от утвърдените имена в месопреработването, известни в Самоков и цяла България. Изключително подходящо за производство на сурово-сушени колбаси, заради климата и благоприятното разположение. Близостта на двете реки – Бистрица и Искър спомагат за доброто качество и изсушаването на луканките, суджуците и пастърмите. Това се потвърждава от думите на друг негов директор Димитър Алакушев. Той добавя и допълнителни щрихи към тази картина като това, че дружеството е имало две сушилни помещения с капацитет съответно 300 и 500 тона, собствена пречиствателна станция и 6 басейна за риба като помощно стопанство. Бившият ръководител се връща още по-назад във времето, когато след едно заболяване от шап се вземат казани от Рилския манастир и се монтират на мястото, където някога е била фабриката на Щърбанов. Така се поставят основите на „Родопа”. Д-р Алакушев е част от неговото създаване за доста дълъг период. В продължение на почти десет години – от 1973 до 1982 работи като ветеринарен лекар в комбината, а по-късно е и негов директор. Месечният оборот е в порядъка на 18-25 млн. лв. Дневно са се произвеждали по 20 тона малотрайни колбаси. По думите му пътят към упадъка на дружеството започва още в първите години на демокрацията. Капацитетът на месопреработвателното предприятие е намален до 1/3. Самият той е в основата на това да бъде разрушена ВЕЦ, помещаващ се в района на предприятието от съображение за сигурност. Ето и подробностите. Емил Сичанов – един от бившите ръководители, предоставя турбините на механотехникума „Никола Вапцаров” с учебна цел. В помещението има канал, който започва да се пълни с риба. Скоро след това започва да се руши и остават само колоните. За да не озове някой под тях, те са разрушени по заповед на д-р Димитър Алакушев. След промените, предприятието трудно може да отговори на новите пазарни изисквания, на технологичните също. През 1998 г. месокомбинатът е обявен за приватизация, а единственият кандидат за неговото закупуване е ловешката фирма „Бони оборот”. Ветеринарният специалист признава, че самият той би закупил предприятието, ако е имал такава финансова възможност. Вместо това е продадено за жълти стотинки и съсипано. „При положение, че сланината е струвала 15 стотинки се е вкарвала на цена 0.90-1 лев” – разказва от първо лице д-р Алакушев. Така се ражда „блестящата” идея на мястото, където се е помещавал някогашният клон на „Родопа” да бъде изградено вилно селище и възстановен съществуващият в миналото ВЕЦ. По стечение на обстоятелствата и тя не вижда бял свят заради пропадането на проекта „Супер Боровец”. Известно е, че замразяването му доведе до спад в цените и търсенето на имоти в Пашеница или т.н. Нисък Боровец, където е разположена и „Родопа”. Сега там могат да се видят само останки. Както всяко фалирало предприятие в България и „Родопа” остави стотици семейства на произвола след закриването на работните места. Ако направим кратка равносметка, и днес отново ядем месо, което е неизменна част от менюто и трапезата ни. Но в много случаи е внос, а не са рядкост и оплакванията от страна на потребители, че купуват лед и напомпани с хормони пилета, вместо „щастливи”.
