По следите на възрожденските потомци – среща с Янаки Манов, наследник на Мано Филипов

Жанета Димитрова

Няколко седмици след третомартенските вълнения, множество трибагреници още трептят по самоковските балкони.  Свидетелстват за това, че патриотичният дух в града е жив не само в празничните дни. Тук са родени и живели видни български възрожденци, дали огромен принос за културното изграждане на града и нацията. Запазени са огромни къщи, напомнящи за богатата история на нашия край и живите корени на местните хора.

Празници като 3-ти март, често предизвикват в нас различни настроения, отключва се патриотизмът, гордостта и родолюбието. Отшумяват празничните дни, ежедневието ни понася и сградите, запазили белега на времето, отново се превръщат за нас в поредната преходна точка по рутинния маршрут. Мислим за работата, за домакинството, живеем бързо и общуваме набързо, между другото. Така е до следващия национален празник, когато отново се сещаме, че сме горди българи, наследници на свободата и днешния ден. Често чуваме, че патриотизмът е лоша дума, изгубила смисъл, че сме нация изгубила националния си идеал.

Със срещата, която сме ви подготвили, доказваме, че не сме изгубили националната си памет и дух, особено в родния Самоков, където все още можете да срещнете някой възрожденски наследник. Точно такъв е нашият събеседник днес. Янаки Манов е праправнук на самоковския дарител и търговец Мано Филипов. Историята на неговия род е многовековна, зародила се в самоковското село Шипочан в края на 17 век, а самият дарител е роден 1807 година. Сведения за фамилията са записани в различни епархиални списъци, също така за семейство Манови пише авторът Георги Захов, а Христо Манов –бащата на Янаки Манов, прави родово дърво на Мановия род.

За миналото на предците си пред нас разказва – Янаки Манов. Живее със семейството си в къща построена през 1905 година от сина на Мано Филипов – Христо, негов прадядо. Животът му като възрожденски потомък е белязан от патриотичния дух и родолюбие. Сега Янаки е пенсионер с над 45 години осигурителен стаж.

„Всичко, което знам за своя род е предадено по наследствена линия. Основният източник на цялата история, която моят баща е събрал в своите книги, са неговите родители и дългогодишните му изследвания на литература и документи в много библиотеки, музей и държавни архиви. Специално за Мано Филипов освен, че е родом от Шипочан знам, че се е занимавал с дърводобив, животновъдство – джелепинство, както е било познато по онова време. Покрай тази дейност си създава много контакти с известни възрожденски фамилии, много пътува и завързва приятелства в Цариград.  В следствие на търговията с животни, придобива доста средства, с които освен, че издържа семейството си, прави множество дарения на самоковското църковно училищно настоятелство, на много църкви и манастири. Дарява на настоятелството един имот в Демир Капия- пасбище, намиращо се над село Бели Искър и с доходите от него е построено НУ„Станислав Доспевски”, което известно време е носело неговото име. Бил много уважаван човек, на погребението му  имало толкова много хора, че колоната била от родната му къща до черквата „Св. Никола” в двора, на която е погребан”, разказва за своя прародител Манов.

Самият той е участвал в събирането на информация и данни за написването на книгите, които баща му издава. Христо Манов, като хората от рода си, също бил много уважаван гражданин в самоковско. Като ценител и изследовател на историята на Самоков, той е автор на поредица книги за родния си град – „Самоков – художници“, „Самоков – занаяти“, „Самоков – изкуство и култура“,  „Самоков – видни личности“  в две части. Бил високо образован човек. През 1944 година завършва Висшето търговско училище във Варна. Публикува над 50 статии в списание „Економист“ и във вестниците  „Любословие“, „Софийска правда“, „Рилско ехо“ и други. Това, което Христо Манов пише за своя прадядо е въз основата на негови писма и документи, запазени в архива на фамилията. Сред тях е и разписката, датираща от 1883 година, издадена от самоковското училищно настоятелство за дарена сума от шест хиляди гроша, подписана от председателя му Христо Зографски, касиера Никола Марчин и подпечатана с печата на настоятелството.

В дома си нашият събеседник съхранява много вещи, запазени от предците му. Споделя, че е закърмен с възрожденски дух и от най-ранна детска възраст неговите родители са го възпитали в родолюбие.

„Патриоти сме! То си ни е в кръвта, така сме възпитали и децата си, предали сме им го. Синовете ми също почитат националните празници. Винаги на всички национални празници украсяваме къщата с трибагреника“, добавя Манов.

Темата за патриотизма днес е много противоречива, но има хора, които помнят корените си и почитат рода, в които са родени. Патриоти са не само в празничните дни и проумяват колко е важно човек да помни от къде е тръгнал, кои са неговите родители и каква гордост е да живееш на място с жива възрожденска история, като тази на Самоков.