Коментар: Анна Манова
На 3 юни беше Задушница. Черешова. По традиция се почитат всички онези, които не са сред нас физически, но живеят в душите ни. Ден на смирение, на уединение. Ден на равносметка и размисъл. И не на последно място ден на хаос от всякакъв тип хора.
Бързо спокойствието е нарушено от прииждащи отвсякъде малолетни ромски деца, които те гледат с гладните си очи и чакат да им се даде нещо. Още не си пристигнал и вече си „нападнат” от хора, които видимо нямат необходимото уважение и мислят единствено за донесеното в найлоновите торбички. Всичко оставено по гробищните места се разграбва, подобно на лешояди. Тук принципът е железен и работещ – който пръв го види за него си е, непосредствено след като хората, които са го оставили, обърнат гръб. Не се изчаква, „работят” като под норматив. Ако беше на заработка едва ли щяха да си правят всичкия този труд. Влачат се едни пликове, граби се и се пълни в тях. Системата е стройна- децата обикалят, по-големите контролират, а една каруца, спряна на определено по-закътано място в гората превозва всичко. И проблемът не е в това, че тази храна е взета от някого, а не разнесена от животинките. Проблемът е в начинът, по който всичко това се случва.
Обстановката се нажежава и то от липсата на всякакъв контрол. И това за съжаление не е единичен случай, да се махне с ръка и да се отмине. Това е всеки път, на всяка Задушница. Полицията я няма. Няма дори една патрулка, която да всява необходимия респект. Когато това се случи, вероятно по сигнал на 112, ситуацията придобива съвсем друг облик. Става като серия от поредицата „Бързи и яростни”. Някой, който е видял полицейската кола дава сигнал на останалите и те се изнасят почти толкова бързо, колкото са се появили преди това. Оградата се прескача и всичко изчезва. Този екшън, с елементи на драма, се случва в рамките на около 5 минути. Обаче горчилката остава, че всичко трябва да става с мъка, по трудния начин. И една грешка се повтаря и повтаря във времето, като решението е толкова просто. Но на никой не му се занимава, докато не опре ножът… до където опре –кокал, съзнание, търпение…
