Почина доц. д-р Мария Деянова – ученият, за когото езикът беше памет

На 8 юни научната общност загуби един от своите всеотдайни изследователи, а Самоков – един от най-отдадените застъпници на тезата, че Паисий Хилендарски е родом от самоковското село Доспей. Доцент д-р Мария Деянова остави след себе си живот, отдаден на българската филология, славянското езикознание и търсенето на историческата истина чрез езика.

Тя е родена на 21 юни 1933 година в Самоков. Завършва с пълно отличие специалност „Руска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и защитава научна работа по езиковедска тема. Професионалният ѝ път започва като преподавател в гимназия в родния град, където работи две години. Скоро след това печели конкурс и става аспирант към Секцията за славянско езикознание в Института за български език при Българската академия на науките, ръководена от член-кореспондента Иван Леков. От 1962 година работи като научен сътрудник, а от 1975 година – като старши научен сътрудник.

През десетилетията на своята научна дейност тя се утвърждава като авторитетен специалист по южнославянско езикознание и история на българския език. Съавтор и съредактор е на колективния труд „Увод в изучаването на южнославянските езици“ (1986), отличен с престижната награда „Акад. Владимир Георгиев“. Автор е и на редица други значими изследвания, получили висока оценка у нас и в чужбина. Рецензии за нейните книги са публикувани в авторитетни научни издания, а научните ѝ специализации в Любляна, Нови Сад и Прага разширяват международния хоризонт на нейната работа.

През 2016 година е удостоена с наградата на Министерството на културата – признание за нейния принос към българската духовност и наука. И след пенсионирането си доцент Деянова не прекъсва изследователската си дейност. Напротив – посвещава усилията си на един от най-значимите паметници на българското Възраждане – „История славянобългарска“. Нейните задълбочени наблюдения върху езика на Паисиевия труд потвърждават тезата за неговия двусъставен характер – съчетание между черковнославянска традиция и живата новобългарска реч на автора.

С вещината на опитен езиковед тя разкрива новобългарската основа под черковнославянския пласт и проследява особеностите на морфологията, синтаксиса и фонетиката, които свидетелстват за живия народен говор, стоящ в основата на великото Паисиево дело. Особено място в нейните късни изследвания заема въпросът за родния говор на преподобния Паисий Хилендарски.

В книгата „Езикът на „История славянобългарска“. Новобългарската му основа и самоковският роден говор на преподобния Паисий Хилендарски“ (2023) тя обобщава повече от две десетилетия научни търсения. Чрез внимателни съпоставки между Паисиевия език и фолклорни и диалектоложки материали от Самоковско, Банско и Кралев дол тя аргументира извода, че най-близък до езика на Паисий е самоковският говор.

С присъщата ѝ научна добросъвестност и уважение към фактите доцент Деянова защитава тази теза и осветлява нови страници от историята на Самоковския край и неговите духовни и художествени традиции. Доцент д-р Мария Деянова беше учен с безкомпромисна научна честност, изключителна ерудиция и завидна работоспособност. За нея езикът не беше само предмет на изследване – той беше памет, родова принадлежност и свидетелство за историческата съдба на народа. Със своя труд тя съхрани частица от тази памет и я предаде на следващите поколения.

Днес си спомняме за нея с признателност и уважение. Покланяме се пред нейното дело, пред нейната всеотдайност към науката и пред нейната вярност към истината.