Коментар: Анна Манова
Дойдат ли празници сякаш масово хора са обхванати от някаква необяснима еуфория, особено по отношение на пазаруването. Отключва се такава енергия за харчене на пари за всякакви обмислени и не до там покупки, че чак не е за вярване. Задвижва се тази заложена на подсъзнателно ниво у нас колективно несъзнателна мисъл, която дори и с корабни въжета да я завържеш пак няма да помогне. И като се втурне един народ да пазарува и няма спиране. Коли, страхотно движение, блъсканица, хора, чанти и масова истерия.
Теория за това как светът едва ли не приключва утре
Тази мисъл ми се върти в главата, когато настъпят празници, особено такива като Коледа, когато е редно да уважим всеки близък с нещо символично. Тогава портмонето ни значително „залинява” от всякакви джаджи, които се купуват буквално за момента – свещи, покривки, лампички /повечето еднодневки/, подложки за хранене, сувенири, свещничета /малки, средни, големи и в разнообразни форми/ и т.н. Списъкът става безкраен, а заплатата остава мил спомен. Истината е, че повечето неща често са ненужен харч или моментно умопомрачение. Има и хора, които залагат на по-големи покупки – като техника, което може да се окаже най-разумното действие. Но масово съзнание купува всичко и по много. Като за последно. Буквално! Хранителните магазини се превръщат в терени от картинг писти, където всеки се блъска до стигането на километричните опашки на касите. Дори да се имате за здраво стъпил на земята човек все пак не е гаранция, че тази вълна няма да ви повлече мълниеносно.
И се наслагва в пространството едно чувство за свършек на света и това, че всички масово се готвим за този момент. И така трябва да сте в хармония със себе си около 20 минути, защото поне толкова ще се наложи да чакате докато дойде вашият ред. А когато това стане, май по-добре да сте си пили хапчетата сутринта, защото сумата може директно да ви удари в най-слабото място – портмонето /поне за голям процент от хората е така/.
Още по-интересното е, когато влезете в някоя козметика да си купите шампоан например и търговският представител ви каже, че няма, че всичко е свършило, защото нали са празници… Безумие? Не, реалности!
Илюзорни намаления от – 20% или от – 50%… понякога, но не навсякъде
Празниците са време на измами. Залъгваме се, че с покупките ще направим себе си или някой друг щастлив. Може да е вярно, но определено е за кратко. Защото, както на всички нас ни е известно – истината е в нематериалните неща.
За разлика от „белите” държави, както казваше шоуменът Тодор Колев – „как ще го стигнем…”, 50 % намаление си е реално
50%. И хората в тези страни наистина има защо да се редят по опашки от предната нощ, защото знаят, че има сметка. За половината отделен бюджет могат да купят доста неща. Тук обаче сме по-иначе устроени. И както е през зимните месеци по курортите и по МОЛ-те по празниците е валидна максимата „ден година храни”. Така че, когато стъпите в някой голям търговски обект най-често зад големите намаления стоят -10%, – 20%, а там където попаднете на -50%, то се касае само до някои стоки. Да не говори, че цените така или иначе са изкуствено завишени, така че на намаление може да имате късмета да си купите нещо на редовната му цена. Така, че българино, отново си в графа измамен. Ето защо милият ни самобитен български фолклор е родил крилати фрази от типа: „они си мислят, че ми плащат, а аз се правим, че работим”. Така е и по празници – изпадаме в заблуди.
Всяко чудо за… няколко дни
И цялата тази еуфория минава в рамките на няколко дни, а след това настъпва тишина. Вече сме се пренаситили от трапези, покупки и подаръци. Всичко е минало като на сън. До следващия празник, когато всичко започва от начало.
