Общество

Положението е „Пей, сърце“

Мария Галчева

dfd1baf3-532f-4858-8c3e-9d58b9acb3011184005_58508115 (1)Отново ще си говорим за любимия понеделник, т.нар. околийски празник, когато  всякакви хора, дошли откъде ли не, а и не само, запълват градското ни пространство. Организацията на придвижването е никаква, затова и ситуацията е точно „Пей, сърце“. Всеки прави, каквото си ще, където си ще и както си ще.

Струпват се огромен брой коли, които паркингите не могат да поемат. Въпреки че има и нови, техният брой не е достатъчен. Затова започва безразборното паркиране по улиците, по тротоарите и няма никакво съобразяване със знаците, ако има такива. Затова представете си в понеделник да се опитате да свършите някаква работа например с детска количка. Нито можете да вървите по тротоарите, нито по платното – второто и без това не е препоръчително, освен ако не държите някой  избеснял шофьор да ви прегази.

И така стигаме до задънената улица на въпроса – кой е виновен?

Дали самите ние, че за 50 м използваме кола, вместо краката си, или това, че непременно държим да спрем до входа и нито сантиметър встрани? Дали полицията, че не глобява нарушителите и няма никаква организация на движението по невралгичните места? Дали Общината, че не е създала необходимите условия за безпроблемното придвижване на гражданите си?

Отговорът е прост – виновни са всички. Без изключение. Защото няма никакъв ред, няма и желание да има такъв. И страдат отново всички – от липсата на това желание. Ще ви посочим един пример – непосредствено до моста, където сега се прави новият скейт парк и има ограда, са допуснати търговци, които очевидно пречат на движението с хората, които се тълпят около стоката им. Сега обаче къде да търсим вината? Кой позволи това? И само въпрос на лош късмет е да не се случи нещо непоправимо.

А примери има още много и вие това много добре го знаете – пробвайте да използвате паркинга при болницата отново в понеделник. Ще си останете само с опита, възмущението и космически яд. Ще ви държат влага поне седмица негативните емоции от срещите с разни странно изглеждащи субекти.

Знаете ли колко банално е, когато се пренебрегват подобни теми – да, вероятно не е най-вдъхновяващото да създаваш организация, но тя в повечето случаи е необходима. И за да има ред, трябва да има санкции. Така ще има недоволни, но също ще го има и уважанието, защото определено не е най-печелившото да угодиш на всички.

А сме пак всички сме граждани на Самоков – без значение как се придвижваме – с колело, пеш или с кола. И имаме право да имаме права, но имаме и задължението да не пречим на останалите. Възпитанието е въпрос на гледна точка и светоусещане, но все пак е задължаващо, що се отнася до отношенията ни с околните да спазваме и нещо различно от обикновен егоизъм.

Но все пак – трябва да имаме вяра в утрешния ден. Може пък и да е друго. Надеждата, казват, умирала последна ..

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close