Екип „Самоков 365”

Едномесечните политически совалки и „ухажване” на електората приключиха и самоковци направиха своя избор. От общо 315 кандидати за общински съветници, разпределени в 24 листи, трябваше да съставим сложния пъзел на новия общински съвет. Очакването той да бъде много по-пъстър и шарен в сравнение с предишния, благодарение на преференцията, се случи. Което може би до известна степен изненада част от онези, които бяха намерили своя личен комфорт на местенцата си и бяха в очакване на това пак да бъдат на същите столчета. За едни това стана факт, за други – не съвсем, като дори някой познати стари „муцуни” изпаднаха от класациите и останаха само като лица – кандидати от плакатите. Лица, за които ще говорим в минало време.

Време слънчево, време изборно

На територията на общината имаше разположени 65 секции плюс 3 подвижни. Някои политически партии напълниха догоре квотата си от 29 души, докато други останаха със скромните до 2-3 човека. Имаше най – разнообразни политически формации, някои буквално появили се малко преди изборите. Една част от политическите партии не пестяха сили и средства в убеждаването на електората, другата – тотално различна, почти без финансиране почиваше само и единствено на морала, симпатията и личното приятелско отношение. Положителното в цялата история е, че спрямо статистиките Самоков е от градовете с най-висока избирателна активност.

Преференцията – коз в ръкава на играча

Префенциалното гласуване от своя страна се оказа нож с две остриета и в състояние да обърка сметките на политическите играчи. Забеляза се, че някои хора работиха само и единствено за своята преференция, дори извън обсега на партията, от която всъщност са издигнати. Така, че не е особена изненада как някои след 20 място всъщност измества без особена трудност първия или втория в листата. Парадокс? Симпатия? Доверия към човека? Не – политика и търгуване. Или в обратен ред. Все е вярно.

Сакрално 7!

Този политически сезон в битката за кметското място бяха седем души, двойно по-малко от предишните избори през 2011 година. Очертаха се две основни линии на агитиране – от абсолютната пасивност до всякакви прийоми за привличане на повече и повече симпатизанти. От страна на голяма част от кандидатите за кметското място се изрази мнение, че кампанията е минала под знака на „мнимото” спокойствие, но цялото това усещане е привидно, а ритане по кокалчетата не е липсвало. От милиметрите на надписа за купуването и продаването на гласове на предизборните плакати до грубия и често агресивен тон и изречения от типа: „ние можем повече”.

Фейсбук облъчване

Голямата говорилня бяха социалните мрежи. Използвайки техния неизчерпаем капацитет и възможността да се облъчват много хора, отделните стени и страници на претендентите лъснаха с най-различни снимки и зачеркнати числа. Висока избирателна активност имаше още в началото на изборния ден, като вероятната причина за тази активизация са ексцесиите с екипа на водеща телевизия в махалата в Самоков. Отново наблюдателите и застъпниците превишаваха членовете на секционните избиратели комисии и бяха цели армии в и без това тесните коридори на местата, определени за избора. Познатата схема с наблюдателите и застъпниците не убегна на по-бдителните, които заподозряха в нея легално купени гласове. А опашките, които се получаваха пред някои секции, извън наплива на желаещи да посочат своя фаворит, бяха и от самите членове на секционните комисии, които доста мудно разпределяха трите бюлетини в определените 2 урни.

Кюфте срещу глас и „не” на електронното гласуване

Избори 2015 не минаха и без ключовата роля на кюфтето, както и на други хранителни продукти. Хляб за душата и голи приказки не са достатъчни на този иначе гладен и беден народ. Друго си е да мислиш с пълен стомах. Даже така се мисли по различен начин. Електронното гласуване няма как да предложи такива екстри, още повече, че то само по себе си изключва участие на неграмотни хора. Всякакви неграмотни лица без определен пол или етнос. Може би ще убием идеята да гласуваме електронно, защото самото електронно гласуване не ни заслужава. Не сме дорасли за него и бихме го изкълчили до такава уродлива степен, че сами да не познаем след това намеренията си. Но да не забравяме, че това е белегът, който би ни поставил на по-високото цивилизационно европейско стъпало.

Промяна или статукво?

Колкото хора искат промяна, право пропорционално е съотношението с тези, които не я искат. Времето е показател, че българите и в частност самоковци, са привърженици на статуквото, което удобно изгражда зависимости, които след трябва да се доказват. То дава много неща, но в определен момент ги изисква обратно.

Убедителните резултати на настоящия кмет Владимир Георгиев спрямо останалите кандидати показва много. Може би сега е най-точното време за равносметки и за стягане на редиците или на тоталния отказ от участие на някои парти и кандидати в изборите въобще.

Драги самоковци, хубавото е, че регистрираме висока избирателна активност и повечето наши съграждани в този слънчев октомврийски ден, предпочетоха да пуснат бюлетина в урната, отколкото да отидат за гъби.