Самоков 365
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Ученици от НУ „Петър Беров” пресъздадоха вълненията и събитията около една от най- трагичните страници в историята на българските национални борби за освобождение от турско робство – гибелта на Васил Левски. Третокласниците, под вещите наставления на своите ръководители – Иванка Ласкина, Катерина Ангелкова, Гергана Георгиева,Надка Мальова и Мая Гелова припомниха някои от най-силните думи и фрази, изречени от Апостола. И днес, 144 години по-късно те са валидни. Та кой не мисли, че това да бъдем равни с другите европейски народи, зависи най-вече от нашите собствени задружни сили. Колкото идеалистично звучи най-големият залог за успех понякога е да сме обединени. Това се опитаха да покажат и малчуганите от НУ „Петър Берон”. Те поднесоха цветя в знак на признателност към родолюбеца от Карлово, обявен през 2006/2007 г. за най-великия българин.
Картини, окачени около импровизираната сцена в училището показваха най-паметните моменти в живота му. На няколко пъти преподавателите и директорът Искра Симеонова призоваха по-малките момичета и момчета да минат и разгледат направеното от третокласниците. Накрая всички обещаха, че няма да забравят героя, а ще го помнят и почитат.
