Общество
Познатата и непозната Роси Бакалова

Едно пътуване във времето, традициите и човешката душа
Анелия Балабанова
Още щом разбрах за изложбата от гоблени на Роси Бакалова в Самоков, реших че повече хора трябва да се докоснат и запознаят с тази родолюбива българка – до същността й като човек и до творбите й, пропити с истинска и неподправена национална гордост от миналото и историята на страната ни. За някои самоковци – Димитрина Божилова, Ани Йовева, Теменужка Велчева, с които говори на „един език” и споделят сходни интереси, тя е добре познато име.
Като внучка на комита от Дряновската епопея, Роси Бакалова е израснала в среда на патриотизъм и високи етични ценности, а търновската земя, от където е родом, й е дала силата и увереността на великите исторически личности от нашата история. Родолюбието и гордостта да се нарича българка я подтиква да посвети последните двадесет години в разработването на модели за гоблени на българска тематика. Заедно със своя съпруг Паско Бакалов, намират този уникален начин да представят България на света. С това допринасят за обогатяването на световната традиция в областта на гобленарството, като я допълват с гоблени по български мотиви и сюжети. Колекцията им е един своеобразен прозорец към българската култура. От гоблените сякаш долавяме шепота на историята, красотата на бита и се очароваме от неповторимостта на българската природа. Всичко това върви ръка за ръка с мотото: „Да съхраним корена български”.
В чест на новото хилядолетие сем. Бакалови прави един необикновен подарък към нацията – колекцията “Български владетели”. В нея влизат 25 гоблена с образите на всички по-значими български владетели от времето на Кубрат до наши дни. Към тази колекция се отнасят и гоблените “Завета на Кубрат”, “Вечният календар” на прабългарите и “Гербът на България”. Сред по-новите разработки са “Следи от вековете” включваща Мадарския конник, “Панагюрското съкровище” и още шест други светини, близки на всяко българско сърце: пръстена на Калоян, Гробницата до с. Свещари. На бял свят се появява първият каталог, който с годините се обогатява. Колекцията от гоблени са представяни на изложби в страната, на събора в „Рожен 2000”, в посолствата в Лондон, Букурещ, Будапеща, във Волгоград, Запорожието – Украйна, на Международния панаир на изкуствата в Пловдив, в РКИЦ в София, в зала „Средец” в Министерството на културата, в Народното събрание и др.
Не закъснява и признанието за този грандиозен труд. Роси Бакалова е носителката на наградата „Златна звезда” от Международния бизнес-център в Мадрид 2000г. за авторски разработки на гоблени, високо качество и оригиналност в творчеството. Обявена е за бизнес-дамата на Прокредит банк за 2005 г. за популяризиране и съхраняване на българската история, природа, бит и култура чрез авторски гоблени. Високата обществена оценка й отреди достойно място в излязъл от печат алманах „Бележити български жени”. В много домове у нас и по света са украсени с гоблени по картините на Владимир Димитров – Майстора като “Жътвар” и “Пластене на сено”, с “Ръченицата “ по Мърквичка, с изображения на български светци, църкви и манастири. Част от произведенията с ликовете на бележити български исторически личности можеха да се видят и на изложбата в Самоков.
Освен творец, Роси Бакалова е и изявен общественик. Една от обществените й изяви е оглавяването на създадения през 2003 г. Клуб „Приятели на гоблена и българската шевица” за чийто Председател единодушно беше избрана. Днес това е вече Сдружение с нестопанска цел, отворено за контакти и дейности както у нас така и с целия свят, радващо своите почитатели с множество изяви по най-различни поводи. Разговорът ни с Роси е на „ти”, защото някакси не върви да общуваш официално с човек, когото макар и да познаваш от скоро, чувстваш като своя родна душа.
Как се запали по гоблените, кога започна твоето пътуване в необятния свят на конците и панамата…?
Беше в младежките ми години. За първи път видях много гоблени с тежкарски рамки в един хол, защото ме заведоха там да си избера модел. Никога няма да забравя това преживяване. В България все още не се комплектоваха гоблени. Гледах и не можех да повярвам, че с игла и конец това може да се постигне. До тогава бях си ръкоделствала покривчици, тишлайфери, ковьорчета. Бях любознателна.
Кой беше първият гоблен, който уши и чувството, което изпита?
Първия гоблен, който избродирах беше от серията „Годишни времена” – „ Зимата с мостчето”. И освен, че за първи път започвах да шия, ръководейки се от схема и участие на много конци, то и началото ми се видя много трудно. Трябваше често да сменям само светли цветове – бяло, екрю, сиво и все не се появяваше първата картинка – мостчето, на което много се зарадвах най-накрая. След като толкова се измъчих, в мен се появи въпрос. С какво ли толкова е интересно това мостче? И сега още не знам, но тогава се прокрадна идея в мен да помисля за правене на гоблени по български сюжети. След това уших доста гоблени, но мисълта не ме напускаше и започнах опити.
Какво усещаш докато шиеш, това променя ли те и как?
С работата още върху първия си гоблен, усещах, че ми действа доста успокоително след напрегнатата работа. По късно разбрах, че това е усещане при всички, които обичат да шият гоблени. И наистина – докато се работи трябва максимално съсредоточаване, защото една грешка води до разшиване, загуба на време, притеснение дали ще стигнат конците. А всеки иска колкото се може по бързо да се наслади на труда си. И …. увлечението в работата помага за забравяне на ежедневието, макар и временно.
От какво се водиш при избора на следващия гоблен?
Докато шиех гоблени си избирах това, което ми харесва по единствения каталог, който можеше да се намери в България. Вече сама разработвам гоблени и това удоволствие ми отпадна, но докато работя над новия модел аз се вживявам така, както когато ги шиех, защото всеки бод минава през ръцете ми на компютъра. Докосвам се и до всички конци, докато ги определя за съответния гоблен. А моделът, който ще разработвам винаги е картина или фотография, които са ме впечатлили много. В България има толкова много красота, която е неизчерпаем източник за създаване на гоблени.
Върху какво работиш в момента?
Разработвам колекция „ Българката в народна носия” Сега дойде време да разработя момичетата в носии от различните етнографски области. Предстои ми да довърша Панагюрското златно съкровище. Разработвам и гоблени по снимки, на хора, които искат по този начин да си запазят спомените.
Вече имаше своята изява в Самоков – изложба на гоблени. От какво бе провокирана и какви са впечатленията след нея?
Преди да я представя в Самоков, моята колекция присъстваше и на „Бобфеста” в с.Радуил.Там предизвика голям интерес. Беше част от родолюбивото настроение на фестивала през цялото време и получих покана да гостувам в гр.Самоков.Това време съвпадна със започване на учебната година и беше добре да се даде възможност на учениците да се срещнат с нашите Владетели от трите български царства, а и любителите на това изкуство да разгледат експонатите.
Някои от нещата са пропити с патриотичен заряд. Как се зароди идеята и от къде черпи силата и енергията си в днешно време тя?
Още с идеята да започна разработване на гоблени, мисълта ми бе насочена да популяризирам България по този нетрадиционен начин. Реших да надникна в богатата ни история чрез гоблени. В чест на Милениума, създадох колекцията „Българските владетели през вековете”. Тя се приема с много топли чувства от всеки, който се докосне до нея. Създадох и гоблени по емблематични исторически моменти – иконата на Теодор Стратилат, единствената запазена икона, направена от керамични плочки. По фрески от Боянската църква, създадох образите на Десислава и Севастократор Калоян и др.
Кога се появи „Български гоблен”?
„Български гоблен” се роди още с първата мисъл за популяризиране на България, независимо от това, че още нямах изградена концепция за цялостната визия на творчеството ми. Започнах да градя българска школа за гоблени. Знаците, с които се обозначават конците на схемите са от българската азбука. Конците, които са необходими се навиват на картончета. И накрая всички материали се поставят в специална папка. След като се появиха първите 10-15 гоблена, помислих, че трябва ги обединя в сюжети от нашата история, култура, бит и природа. Освен класическите гоблени, които създавам, следя и модните тенденции и затова разработвам и модернистични гоблени, като например „Небето целува водата” по Румен Статков, „Мимоза” по И. Яхнаджиев, „Ветрове” по П. Ненов и др.
По какъв начин начин може да съхраним корена български?
Много са начините. В България има много стойностни неща. А който може по някакъв начин да показва красотата на България, достойната ни история, богатството на традициите, трябва да намира поводи и начини те да стигнат до всяко кътче на света. Забелязва се вече, че се търсят и популяризират българските ценности. За себе си съм решила да популяризирам България по този нетрадиционен начин. Роди се и смела мисъл – да се срещам с българи, където и да се намират, за да им напомням чрез моето творчество за България. Разбира се и това се случва, когато съм в чужбина. При срещите с нашите сънародници се получават взаимно неповторими преживявания. Винаги се усеща носталгията независимо в коя държава съм и след тези срещи виждам, че съм на прав път и се връщам със силен заряд да творя по този начин.
Не е тайна, че се разпиляхме по целия свят. Хубаво е да се правят родови срещи. Родовата памет е нещо много важно Преживях го на два пъти. Участвах в организирането на рода ни по майчина линия и сама бях организатор на рода ни по бащина линия. Колко мило е, когато специално за тези срещи пристигат роднини от различни краища на света.
Какви инициативи предприемате по линия на клуб „Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства“ и останалите дружества, в които членуваш?
Клубът, на който съм председател, ръководя с чувство на отговорност. Той се доказа във времето и е един от водещите сред многото клубове, които непрекъснато се създават. Това е чудесно, защото при всички ни обединява родолюбието и желанието повече хора да се докосват до специфичните български традиции. Срещаме се, обменяме си идеи.
В другите клубове, в които членувам се опитвам да бъда полезна, с каквото мога. И ми е приятно сред приятели, с които сме с еднакви виждания и потребности.
Освен разработването на гоблени, какво друго ти носи удовлетвореност?
Както много хора и аз имам хоби. Обичам да се занимавам със сладкарски изобретения и посрещам всеки наш празник с различни кулинарни новости и подходящи украси.
Димитрина Божилова:
Запознаването ми с Роси Бакалова стана съвсем случайно в редакцията на в. „Вестник за жената” /за съжаление той вече не съществува/. Там аз давах материали и мои рисунки. Роси ги харесала и искала да се запознае с мене. Събра ни главната редакторка. Много си допаднахме и оттогава сме заедно в различни мероприятия. Когато за първи път стъпих в дома й, направо онемях от това, което се разкри пред очите ми – десетки гоблени красяха стените, а и отношението й към българщината съвпадаше с моите виждания – да опазим българския дух в рисунки, гоблени, шевици и други неща. Това се доказваше и с традиционните изложби, които Роси и нейната партньорка Елена Балабанова, заедно с членовете на клуба правеха в залата на РИЦ в София.
Роси е човек с огромен творчески потенциал и днес. Истински приятел с голямо сърце. Редовна участничка е и на нашия Бобфест – изложба на гоблени, които радваха очите с чудесната си изработка. Благодарна съм на Роси и нейните колежки по творчество, че ме приеха в техния прекрасен свят на Мадони, цветя, манастири и национални герои. Желая й още дълги години да създава своите творения, които ще останат в нашата културна история.