Култура
Поетичен диалог на броя

– Див мерак в очите,
гъдел във корема,
в мислите ми впита –
за любов е време!
– Връзвай си мечтите,
тук не е поема –
аз съм непозната,
бързаш, има време!
– Сто мъже те искат,
(дявол да те вземе!),
как да съм изискан –
за любов е време!
– Сто мъже ме чакат?
Я, да се съвземаш!
Да съм взела някой?
Бързаш, има време!
– Сякаш са от брадва
думите ти неми,
но очите казват
за любов е време!
– Очите ми са вятър,
дъжд от хризантеми!
Казах ти – почакай,
бързаш, има време!
– Бързам и не чакам,
татко ме е учил:
На жената влака
лесно се изпуска.
Знам от него тази
вечна теорема:
Ако не отказва,
за любов е време!