„Поглед в историята” на 160 – годишното самоковско читалище

Анна Манова

„Поглед в историята” на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” прави младата самоковка Зоя Станкова.  Тя се превъплътява в ролята на хроникьор на една 160-годишна история, която до този момент е съхранявана в прашни кашони, черно – бели снимки или отрязъци от вестникарски статии. Но също е пропита в стените, оставила е своя отпечатък на сцената или зад кулисите, в тесните гримьорни, в малките стаички. Същата тази история пулсира във вените на личностите, които са я съхранявали и съхраняват до днес.

Авторката на книгата „Поглед в историята” Станкова не просто разказва за историческото минало на самоковското читалище, тя го преживява. Във всяка глава се усеща как е вплела парченце сърце, доза отношение и нескрита емоция. „Не си писател, мечтател си”, споделя за себе си Зоя в първите редове на книгата. Това е стремежът на един млад човек да съхрани част от културното ни историческо минало, което дава надежда, че съграденото с толкова труд ще бъде съхранено за идните поколения. Нейното желание е да спре за миг стрелките на тиктакатащия часовник, който неумолимо отмерва часове, дни, репетиции, концерти, събития, години… Като приседне тихо и остави историята сама да разказва, а тя да събира грижливо всеки факт, който е разпръснат в пространството като глухарче.

Около две години й отнема да намери и систематизира документи, публикации, снимки. Историята на  читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” е динамична и интересна. Стремежът на авторката е да отрази темпото на творческите процеси и участието на хората в тях. Наред с това и мястото на българското читалище във времето, случващото се на читалищната сцена и градският живот. Обръща внимание в различни глави върху творческия пулс на културното средище, а именно създаването на музикалните школи, смесения хор „Рилска песен”, мажоретния състав, вокалните групи, мъжкия квартет, танцовата школа, театралните състави и още, и още. Някои от тях продължават да пишат историята и днес, други са останали в нейното минало.

Станкова е подплатила труда си с множество документи, материали от местния печат и не на последно място е поставила акцент върху хората, които са дейни участници в този културен живот. Това е втора нейна книга след „100 години хор „Рилска песен”, издадена през 2014 г. И двете са солиден труд, базиран върху голям отрязък от време.

„Да си призная, чувствах се като корабокрушенец в началото и се питах, защо доброволно се впускам да се удавя. Аз не съм историк, нито писател, а и в града ни има толкова капацитети, които да се справят с написването на историята. С времето нещата се измениха. „Брегът”, на който попаднах, се оказа не чак толкова самотен от към запазена история. Въпреки че читалището няма архив в него, по тавани и мазета, намерихме някои запазени документи, информации за събития, снимки. Нашата история е едно необятно море, което трябва да познаваме, а не да се страхуваме от него. Самоковци трябва да ценим безценното, което имаме, защото ние сме единица от българския народ, чиито корени, таланти и дадености носят със себе си безкрай! Изключително много благодаря за всичко на Нина Христовска, Албена Ихтиманска, Мирослава Мирчева и екипа на Общинска библиотека “Паисий Хилендарски”, на колегите от читалището, които ме търпяха да ровя, да се ядосвам, да се радвам, да мрънкам и да меня по десет настроения в минута. И не на последно място с дълбоко признание изказвам своята благодарност на г-н Стоян Пашов, който за пореден път ми гласува огромно доверие и който вярва в мен, дори когато аз самата ни вярвам. Благодаря Ви, г-н Пашов!”, сподели пред в. „Самоков 365” развълнуваната авторка.

Книгата „Поглед в историята” ще бъде представена пред широката аудитория като част от честванията по повод 160 – годишнината на самоковското читалище, която ще бъде отбелязана в началото на 2019 година.