Зоя Станкова
***
Тръгвам си. Ще остана
тук, но следвайки
разпиляните листове,
на които писахме онези
думи. Скрити някъде…
в някой плик. Тръгвам си.
Но ще остана тук…
Пламен Дилов е един млад човек, който е погълнат от финия и нежен, крехкия и чуплив свят на поезията. От едно друго полукълбо на живота – поезията.
Започва да пише стихове от 2009 година. Оттогава до днес има кратък творчески застой, но подновява своите поетични трепети и в момента подготя за издаване първата си стихосбирка.
С него ще си говорим за ритмичното слово, за живота, за вдъхновението и малките неща с голям смисъл.
Аз зная кой си, но за нашите читатели би ли разказал повече за себе си?
Името ми е Пламен. Роден съм в Пловдив – живея и работя в този град. За себе си
нямам много какво да разкажа на читателите. Накратко мога да се представя като
креативна и творческа личност.
Искам да си говорим за творчество. За поезия. Пишеш от 2009 година,
какво провокира или събуди това в теб?
Съвсем случайно, не съм и очаквал, че ще започна някога да пиша стихове, а и в
училище не обичах литературата, може би заради закостялата система на
преподаване, която по всякакъв начин демотивираше желанието ми да изучавам
литературните автори и тяхното творчество. Но така се случи, че от нищото започнах да пиша от зимата (от края на януари) на 2009 година. След кратко
прекъсване започнах да пиша отново и така до днес продължавам да пиша за това,
което ми е липсвало и съм чувствал. Нека сами читателите разберат и намерят по
този начин другата, различна история за любовта, обичта, чувствата, болката…
Би ли ни издал какви са бъдещите ти творчески планове и предстои ли
нова доза стихове, събрани в едно?
Това не са бъдещи творчески планове, а това е част от живота ми, пишейки през
свободното време. Приемам го като дар от съдбата, за което й съм благодарен.
Нямам конкретни планове кога ще приключа ръкописа на стихосбирката, времето
само ще покаже кога ще бъда готов да издавам първата си и единствена
книгата, озаглавена „Бягство от думите…” А когато настъпи този момент да
я издам – няма да бъде разделена на части, а стиховете ще бъдат включени в едно.
Коя е опорната точка в поезията ти, коя тема най-много вълнува твоите
писани слова?
Темите са за другата, различна история за любовта, обичта, чувствата, болката…
Не мога да не те попитам, вдъхновението е особен и индивидуален момент за
всеки творец. Теб какво те вдъхновява?
Не бих го определил като вдъхновение, а като момент от свободното време да пиша, което е частица от житейския ми творчески дух…
Поезията е нежност, тайна, дълбочина… Какво трябва да носи един поет в
сърцето и душата си?
Силата на чувствата, такива, каквито той усеща и познава за себе си…
В днешния ден нежните слова, изписани в рими намират ли своето място в
механизираното съществуване на човека?
Не е задължително да се приема като шаблон писането на стихотворения в рими. Дори и такива от този вид и другите – т.нар. „бели стихове”, без рима, намират място у всеки писател. Всеки стих има своята история и художествена украса на белия лист… Механизираното съществуване на човека бих определил като нов преход на социализация на обществото и като цяло за човечеството, но в малки общества на поетите, света е друг… и ще остане интересна екзистенция…
Как литературата успява да развълнува един млад човек?
Развълнува може би е точното определение, но въпреки това, литературата винаги ще разказва за малкия и независим творчески живот на писателите.
Какво е мнението ти за младите хора като цяло, какви плюсове и минуси
виждаш в бъдещите поколения?
Не мога да конкретизирам точно мнение по този въпрос. Единствено времето ще покаже за в бъдеще в коя посока ще се развият бъдещите поколения.
А твоето послание към хората?
Всеки човек има своята недописана история, която с любопитство ще четат бъдещите поколения след нас…
31-ви стих
Скитникът и
бягството за нищо…
Толкова мънички стъпки
покрити
от бреме
листове
покрити
от букви
Скитникът и бягството
от бреме
ден като вчера,
а то забравено
спомени
в чужди миражи
единствена дума.
Мълчанието в тишина
и чужденецът…
Всичко останало е нищо…
64-ти стих
Бягство от нещо…
Заприличало на вид…
Превърнало се в думи…
Прегръдка
Сами…
Прегърнати…
На далеч…
Думите…
Ехото…
Шепни…
Стъпки след стъпки…
Отдалечени…
Зора и Нощ…
Светът
В нас…
