Анна Манова
Писателят Нидал Алгафари ще направи поредно свое гостуване в Самоков. Този път срещата ще се проведе в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” на 23 ноември от 17:30 часа. А самоковската аудитория ще има възможността да се срещне с автора на четирилогията – „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?”, „Любиш ли, ти Бог си” и „Орисани да избираме”. Последната се очаква да излезе от печат съвсем скоро.
През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се превръща в четирилогия.
Нидал Алгафари пише за севдите, за образа на чорбаджията, за празниците и обичаите, за хората и тяхното възприятие на заобикалящия ги свят, за това как тълкуват живота и не на последно за личния избор като основна орисия.
Г-н Алгафари, предстои Ви поредното гостуване в Самоков, което ще бъде на 23 ноември в библиотеката. Поводът е представяне на книгите Ви, както и последната част на четирилогията. Какви са впечатленията Ви до този момент от самоковската публика?
Това, което ще излезе на пазара в началото на декември е четвърти, последен том от тетралогията, която пиша. Аз съм имал няколко срещи в Самоков и те винаги са били много различни. Трябваше ми известно време, за да успея да пробия при хората, особено в мисленето им спрямо мен, защото голяма част от тях ме възприемат още като политическо лице и ме свързват с различни партии. Първоначално хората смятаха, че съм написал някакви есета, ПР или за изборите. Други го приемаха като графомания от моя страна, че съм се опитал да се правя на интересен. Беше с много недоверие. И лека-полека се започна със срещите ми. На първата среща разказах за книгите, приеха ме много добре. Вторият път – също. Третата среща беше с приятелите ми от Ротари клуб- Самоков, които бяха най-малкото изненадани от това, което съм написал. И след това се получи една лавина от хора, които са прочели и ми пишат все хубави неща за романите.
В тази връзка трябва да кажем на /по/читателите Ви, че на срещата с тях акцент няма да е политиката, с която обикновено сте свързан, а ще говорите за романите си.
Аз с политика от много време не се занимавам. При всяка една среща се опитвам да се извиня на тези хора, които по един или друг начин съм ги подлъгал, като съм им пробутвал в едни красиви опаковки политически идеи, партии и коалиции, които в повечето случаи са били най-малкото лъжовни. Дълги години съм опръскван с кал, която трудно ще сваля от себе си. Разговорите няма да са за политика, въпреки че днес за каквото и да говориш все става дума за политика.
Каква е Вашата лична мисия или нещото, в което силно вярвате?
Едно от нещата, които също могат да се възприемат като политика е, че съм приел като своя мисия да оборя твърдението за чорбаджията. От едно време в съзнанието ни е вменено негативно отношение към чорбаджията, богатия, заможния човек. Един строй успя да наложи в съзнанието на моето поколение, че първият синоним на чорбаджия е „изедник”. Смятам за мое задължение да опитам да променя нагласите, защото това е абсолютно неправилно и нечестно.
Бяхте споменал, че пишете трилогия, а след това се появи и четвърта част. Как „порасна” историята? Каква беше причината?
Причината беше в моето незнание. Преди време съм писал дребни текстове, но никога не се бях захващал с роман. Той беше замислен като сценарий в началото и трябваше да има по-сбит вид като герои, мащаби, сцени. Когато разбрах, че няма да е филм, а книга, се отпуснах. Така някой, който беше прочел първия том беше преброил героите, че са около 49. Тези образи съм ги създал с много любов. Дал съм имената на всички, със същото отношение с което съм ги дал на моите деца. И не ми се искаше да ги убивам, както е правил Балзак преди. Той е създавал по 15-20 персонажа и след това на 30-та страница ги е убивал, защото са трудни за управляване. Така се случи при мен, но в първата част успях да се отърва от един от героите, но във втората добавих още, в третата още. И тъй като се клех, че ще е трилогия се оказа, че стана четирилогия. „Орисани да избираме” всъщност е краят на историята.
Орисия ли е всичко в този наш живот?
Орисията ни е да избираме. Много често в разговори си служим със съдбата ни, кармата ни, някаква друга сила ни въздейства сякаш и ни насочва към нещо предварително написано, което аз смятам, че не е вярно. Нашата орисия е в изборите, които правим. Те се основават на базата на нашите родители, на улицата, на която сме играли, на училището, в което съм учил. Всичко това те е възпитавало да правиш някакъв избор във всеки един миг. Това са, както казва Максим Горки, нашите университети, които не са само институции.
Какви са основните послания в четирилогията?
Трудно ми е да говоря за послания. Всеки човек, когато прочете някакъв откъс си казва, че има някакво послание, защото така го усеща спрямо себе си. Има няколко основни неща. Първото е да изчистя изградения през годините негативен образ на заможния човек. Второто е понятието, че нашите прабаби и дядовци са били роби. Те са били един изключително горд народ. Да, били са под иго, в рамките на една Османска империя, те не са имали пълната физическа власт, но не са били роби на никой. Третото нещо, което много ми се иска да стигне до хората като послание, е мъдростта на нашите прабаби и дядовци, която те са ни оставили и от която, за съжаление, ние не се ползваме. Имаме някакви седенки, обличаме някакви дрехи, които наподобяват от онова време, играем някакви стъпки на хората и с това се приключва. А те във всяко едно нещо са влагали част от душата си. Тази мъдрост искам да пренеса към следващите поколения. По един по-леснодостъпен начин. Различните празници, които са останали и до днес като кукерството, сурвакарите, всички тези обичаи, са направени с много смисъл и мъдрост, с много дух.
В книгите Ви става дума за религията. В размирното време, в което живеем, сякаш всеки мрази другия само защото носи различно име или изповядва различна религия. Смятате ли че е възможно хората да проправят път към себе си, водени от обичта си един към друг, а не от омразата?
Аз не мога да се съглася, че хората се мразят. На нас ни се налага от политически идеи, да се насъскваме един срещу друг. Но, когато човек погледне с малко по-различни очи на историята, особено в рамките на Османската империя, ще види че хората освен всичко са живели много добре. Не може да се твърди, че в рамките на 500 години нашите прабаби и дядовци са били само убивани. И че нищо друго не се е случвало. Имало е сватби и кръщенета. Не може да твърдим, че хората с различна вяра не са си помагали при нужда. Българите са едни много всеотдайни хора, с големи сърца. Всичко опира до тези, които институционализираха вярата ни и то водени от чисто търговски подбуди. Избутаха хората от духовното в материалното.
Моралът или любовта трябва да водят човека? И ако приемем че Бог е любов, то има ли грешна любов?
Според мен не може да има грешна любов. Любовта не може да е грешна. Не може да има само любов – само красиво. За да познаем кое е красиво, трябва да сме познали и грозното. Този баланс винаги ще го има и е въпрос на гледна точка. А между морала и любовта, любовта трябва да води човека. Защото моралът се различава в различните точки на света, а с любовта не е така.
Промени ли се нещо в личните Ви схващания по време на писането на четирилогията?
Да, много се промени. Особено в отношението ми към нашите прабаби и дядовци. Промени се отношението ми към фолклора и към етнографията, към историята. Това нещо го включих във финала на последния роман.
Едно от последните Ви гостувания в Самоков беше в Историческия музей. На тази среща казахте, че сте научил много нови и интересни неща. Нещо от наученото послужи ли Ви в последния роман?
Има няколко истории, които съм вкарал от срещите си в Самоков и в гр. Елена. Те са преплетени в историята на финалния роман. Но няма да издавам повече, нека хората да разберат сами. Надявам се читателите, които ще посегнат към четвъртия том да ми простят, защото е по-обемен /663 страници/ и с по-висока цена. Но мисля, че си струва.
След написването на трилогията какво следва?
Вече пиша следващия роман.
