Писателката Леа Коен гостува с „Рафаел” в Сарафската къща в Самоков

Анна Манова

Писателката Леа Коен гостува с новия си роман „Рафаел” в Самоков. Интересната и вълнуваща среща както с авторката, така и с разказаната от нея история се състоя на 11 април. Тя се осъществи по покана на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” и главния библиотекар Албена Ихтиманска, и с подкрепата на фонд „13 века България”. Любезен домакин на събитието беше Сарафската къща и уредникът й Марияна Лобутова. В самия роман „Рафаел” става въпрос за познатата еврейска фамилия Арие, която има не малка обвързаност със Самоков. Това направи тази среща още по-специална за самоковци, които успяха да се върнат назад във времето, когато е имало множество еврейски фамилии в града.

Във встъпителните си думи Марияна Лобутова припомни за разрушената преди доста години в Самоков Голяма Сарафска къща. На мястото й днес се простират жилищни блокове. Останала е запазена днешната Сарафска къща, която е паметник на културата, съхранил спомена за еврейската общност в Самоков. Историята и името на Сарафската къща са свързани именно с рода Арие, чийто първоначалник е роден във Виена, а по-късно се заселва в Самоков. Богатството и разкошът на еврейските фамилии се отразяват както на строителството на техните къщи, определяни като дворци, така и на строителството на Синагогата, която в момента е в окаяно състояние. Историята на Рафел Арие, разказана от авторката Леа Коен, връща спомена за една част от големия род Арие. Самият Рафаел Арие е действителна личност от първата половина на 20 век. Той не е живял в Самоков, но неговият дядо е тръгнал от тук.

Турнето на книгата „Рафаел” е започнало още през месец март от Париж. „Върнахме „Рафаел” първо в Париж. Най-хубавите му години са били именно там. Той е красив, обаятелен, шармантен и свободолюбив мъж. Няма как всяка една жена при прочитането на романа да не се влюби в него или да не иска да познава поне един такъв мъж в живота си. Историята му е доста интересна, а съдбата му сякаш предопределена. Неговата грижа е била женската красота, занимавал се е в парфюмерийния бизнес. По прищявка на съдбата е осъден след шумен процес”, разясни пред аудиторията Виктория Бисерова – редактор на книгата и управител на издателство „Ентусиаст”.

„Ако има нещо свързано в тази история със Самоков, освен рода Арие, най-напред това съм аз. Моята баба Матилда Аврамова е от Самоков. По-късно се влюбва в дядо ми и заживяват в София. Това е достатъчно основание да имам желание да представя „Рафаел” тук”, сподели писателката. Тя поясни, че не определя себе си като биограф на фамилията Арие, а е проследила живота на няколко души, които са част от голямото им родословно дърво. Тя се е впечатлила именно от тях, защото са се вписали в период от българската история между 1932 – 1943 г. по един доста динамичен начин. Той е свързан с културното израстване на страната и до подема на един бранш в козметиката и парфюмерията, който те са развили до съвършенство. Родът на Авраам Арие и неговите петима братя, които авторката Леа Коен споменава в книгата си, са успели да доведат своята самоковска козметична фирма до парижките изложения и да получат златни медали. Те произвеждат продукти, с които жените се кипрят и до днес – компактната пудра, червилата с блясък.

„За мен тази предприемчивост е нещото, което предизвика моя интерес. Фамилията Арие попада в контекста на една благоприятна епоха за такива неща, която по много драматичен начин е прекъсната не от лични драми в семейството, а просто от едни обективни нещастия, които са се стоварили не само върху тях. Те са заплатили с живота си”, поясни Коен. Желанието на авторката е да извади интимното звучене на този разказ и това, което се дестилира от него – носталгията по младостта, по красиво изживените мигове, по загубената любов. Леа Коен цели да се получи една дестилация на чувствата, подобно на дестилацията на българското розово масло, когато на края остава най-ценното.

Действието на романа „Рафаел” се развива на фона на три травматични епизода от новата  българска история: атентатът в катедралата „Света Неделя” от 1925 г., бандитизмът и отвличанията от началото на 30-те години и процесите срещу „еврейските спекуланти” от 1942-1943-та, които правителството провежда по поръка на Берлин. В романа е вплетена действителна криминална интрига, която писателката Леа Коен е издирила от архивите. Желанието на авторката е не да направи хроника на семейство Арие, а свободно да разкаже сюжета в контекста на историята на Европа и България. Повествованието в книгата се базира на разказите и спомените на Диди Арие – Бейкър, която е братовчедка на Рафаел Арие. По настоящем тя е 95-годишна дама, която живее в Далас и е последната от фамилията Арие, свидетелка на събитията от 1943 година. Това е разказ, който освен тест за паметта на възрастната жена, се превръща в изповед за Рафаел. По спомените на Диди Бейкър е възстановена семейната среда на фамилия Арие – най-видните представители на българската парфюмерийна промишленост от 1943 година. При написването на историята авторката я изживява наново, а самоковската аудитория също имаше възможността да се запознае с неясните до този момент детайли и фигури от семейството на еврейската фамилия Арие.