Мария Галчева
„Човек е това, за което мечтае! Та, ако трябва да представя себе си с няколко думи, аз съм онази, която сбъдва мечтите си! На скоро към най-голямото постижение в живота ми, а именно това да бъда майка, добавих и една друга сбъдната мечта! Това да бъда текстописец! Живея в Самоков, обичам Самоков и ще се радвам, ако занапред помагам поне малко за това, градът ни да се прочува не само с картофите! Тук има много талантливи, млади хора, които заслужават да се развиват и аз съм доказателство за това, че който търси, намира!“ така започва разговорът ми с нея, когато я помолих за нещо средно между биографична справка и артистично представяне. Това момиче е синоним на слънцето – усмихната, позитивна и винаги готова да се включи в някоя инициатива. Оттам идва сърцето, хъсът и жарта, които влага във всичко.
Така е и с писането, защото тя пише текстове за песни и сега е в началото на начинанието си и както сама казва – „Аз съм доказателство за това, че който търси – намира“. И да – нали в това е смисълът на живота ни и ни кара винаги да търсим граала си, без значение в каква форма е той. Силата на мечтите е в това и колко дълго ще ни подклаждат те и ще ни карат да се борим за тях.
За нейното занимание и за най-интересното около нея, ще ви предложим в следващите редове, където Петя открито и директно говори за всички детайли около създаването на тестовия скелет на една песен, за вдъхновението, за послания, които по един или друг начин винаги отправяме към света и хората в него.
Стихове за песни и стихове за четене – има ли разлика?
Разлика има и тя е огромна. В стиховете за четене няма ограничения, авторът сяда и просто излива душата си, без да се съобразява с нищо. Докато в писането на текстове за песни не е така. Хората много често ме питат и аз винаги обяснявам. Не аз предлагам определени рими, които да станат песен, а точно обратното. Пръв композиторът създава песента или както го наричаме в нашите среди – демо.Това е началната, съвсем сурова форма на песента. В такъв вид, то се дава на текстописеца и той започва да пише по определената мелодия. Иска ми се да го обясня така, че да го разберат повече хора и най-вече да стане ясно, че всъщност това не е чак толкова лесна работа, както може би си мислят хората. Всъщност създаването на една песен си е един сложен процес, засягащ поне няколко човека – композитор, текстописец и изпълнител. Всички те полагат много усилия за крайния резултат!
Как се случи така, че започна да пишеш текстове изобщо и после как започна да пишеш текстове за песни?
За мен това е един въпрос, защото аз започнах да пиша текстове, когато ми беше дадена първата песен, тя е на Сиана, композитор на парчето е Даниел Ганев, с който освен, че са страхотни професионалисти и съвместната им работа винаги се получава, са и един добър тандем в живота, като семейство. Те бяха хората, които ме видяха, когато бях невидима. Така направихме песента “За големия”, която винаги ще остане един много сантиментален спомен за мен. Веднага след тази песен, последва и работа с Тони Стораро, а след него още няколко изпълнителки, една от които е Ваня, която мога да нарека и своя приятелка.Това, че освен професионално си пасваме и като характери, ще ни е голям плюс и за напред, убедена съм.
Кое е важното, за да стане една песен – на какво залагаш и какво искаш да предадеш?
Важното е, да има хитов потенциал. На първо място изпълнителят е човекът, който казва каква иска да бъде песента и каква да бъде темата й. Може би не съм достигнала момента, в който да правя на 100℅ текстовете си, така както искам аз. Това ще бъде един много дълъг процес, аз съм нов текстописец и тепърва навлизам в тази индустрия. Тепърва ще градя доверие, ще създавам име, мой почерк. Това, което искам и което се опитвам да влагам в текстовете си е точно моят почерк. За да може, когато след време хората слушат песни с мои текстове, да си кажат: “Аа-а, това е Петя Радева!”
Какви послания търсят хората? С какво по-често успокояват душите си?
На първо място искам да кажа, че “чалгата” както я наричат, отдавна прескочи периода “Радка – Пиратка”. И колкото и да анатемосват и отричат, истината е, че изпълнителите на този жанр са големи професионалисти и подборът им на текстове е много прецизен, дълъг и труден процес. Всеки се опитва да вдига нивото, всеки търси различното и нищо не е толкова лесно, колкото изглежда. Посланията, които търсят хората, може би са огледални на техния собствен живот. Търсят думите и текстовете, които изразяват емоционалното им състояние в момента. Търсят текста, който слушайки, да си кажат : ” Това всякаш е писано за мен!” След като написах песента “Все ти го отнасяш” на Ваня и Джена, получих много съобщения от момичета, които ми казваха, че все едно за тях е писана песента. И тук бих написала няколко реда от песента, за да не се чудят хората, които не слушат тази музика, за какво говоря: “Здравей! Звъня ти, приятелко. Пак с нова някаква хванах го. Все ти го отнасяш, нали? Щом той ми напълни очите със сълзи.” Когато дойде момента, в който ти кажат, “тази песен е писана за мен”, тогава разбираш, че всичко си струва!
Четат или слушат днешните хора?
Не можем да слагаме хората под един знаменател. Аз бих искала да кажа, че четат, но истината е, че повечето хора само слушат. Такъв стана животът, светът, битието, че отвсякъде ни залива информация, без дори да се мъчим да я търсим. Ако незнаем нещо, питаме Гугъл, телефоните ни са с изкуствен интелект, а може би всъщност ние, хората сме с такъв. И скоро, както е тръгнало и пералните ни, ще станат по-умни от нас, а може би и по-добри!
Какъв тип тестове имат по-голям успех в музикалните среди, според теб?
Истината е, че никой не иска да пее за луната и звездите. Колкото по-различен и интересен е текстът, толкова по-голям успех ще има. И тук е моментът, отново да спомена, колко труден е подборът на текстовете. Това е най-деликатната част от създаването на песента. Има песни, които с месеци не намират подходящият си текст, а даже и по-дълго.
Какъв текст за песен никога не би написала?
Пошъл, вулгарен и грозно поднесен. Искам да правя качествени неща и не бих се задоволила с нещо, което не съм аз. Искам да градя името си, като един достоен и уважаван текстописец и нищо по-различно от това. Не бих направила компромис с качеството на текстовете си. Но бих влизала в различни роли, бих гледала от различни гледни точки, както би направил и го прави артистът в театъра. Аз съм длъжна да бъда интересна и различна, в никакъв случай банална!
Кой е стихът, с който те забелязаха и впоследствие проби?
Това не беше стих, а както казах, работата по първата песен, която написах, а именно песента на Сиана “За големия”. Това се случи май месец, миналата година. Дори няма и една година, от както се занимавам с това. Благодарна съм на всички, които са ми се доверили до сега, защото шест песни за половин година и малко от горе, изобщо не е малко и аз съм горда с всяка една от тях. А всичко тепърва започва!!!
Сега за кого пишеш?
Тук няма как да отговоря, дори да искам. Просто, защото не бих казала за нещо, преди да бъде показано, презентирано. Мога само да кажа, че тепърва ме чакат нови проекти, има песни, които чакат видеореализациите си през тази година, като цяло предстоят интересни неща.
А за кого би искала да пишеш?
Знам само, че искам да пиша. Хубави, стойностни текстове, за хора, които ще ги оценяват. Както казах, тепърва ми предстои един дълъг път, да градя името си, авторитета си, така че, за кого и колко само времето ще покаже. Знам само, че нищо не правя на всяка цена. Имам амбиции, но те не са свързани с това да ми се случват нещата, веднага, на момента. Всяко нещо с времето си. Аз тръгнах по пътя, но не бързам, вървя бавно и с уверени крачки.
Кое беше любимото ти стихотворение като дете?
Ако имам ясен спомен за стих от детството си, то той е “Родна стряха” на Ран Босилек. Кое дете не го знае? Или поне тези “деца”, които са мои набори. Много е важно да обогатяваме децата си, още от малки. Трябва да знаем, че днес създаваме спомените им утре. Аз имам пропуски от ученическите си години, тогава, когато са ни вълнували други неща. Но вярвам, че никога не е късно човек да осъзнае какво и кога е пропуснал и просто да запълни липсите. Цял живот се учим, ако някой ми каже, че знае всичко, ще му се изсмея в лицето. За това, нека възпитаваме децата си, да бъдат любознателни.
А днес?
Много харесвам Дамян Дамянов. Ако трябва да кажа любимо негово стихотворени, ще ми бъде трудно, но веднага се сещам за “Мъчен човек”, ” Не си отивай” и “Когато си на дъното”, също. Обичам да чета и Пеньо Пенев, но няма как да кажа едно негово стихотворение, обичам ги всичките и ги преоткривам отново и отново. Четете, хора. Упражнявайте си мозъчните гънки и проверявайте от време на време дали са на мястото си.
