Общество

Петя Постолова: „Моят хоризонт е безкраен!“

Мария Галчева

petia2Петя е един рядък пример за това как човек може да се чувства щастлив от малките неща в живота ни – например да се разходиш в планината, да търсиш смисъл в писането, да се радваш на природата, да обича изгревите и залезите.

Нейното поведение в социалната мрежа кара мен да я определям като много позитивен и вдъхновяващ млад човек, който за съжаление, както мнозина други, не се намира в Самоков. Градът ни се е превърнал в източник на зареждане за тези, които не са в него и във времето ще имам възможност да ви разкажа много такива истории.

Тук сме обърнали внимание на своеобразната инициация, която преживява човек, когато попадне от уюта на малкото и подредено живеене в света на „големите“, образно казано и къде търси пристан, за да не се изгуби. С Петя си говорим още и за възможностите за реализация, които отдавна липсват при нас и всеки ден Самоков осиротява заради това. Съвсем естествено тук възниква въпросът какво да търсим – работа на всяка цена в родния град или да преследваме мечтата си в джунглата на неизвестното. И най-вече как реагираме, когато сме поставени пред дилемата „Искам ли да променя живота си и какво ще ми струва това?“.

Възможности много – избори също. Всичко зависи от това искаме или не.

 

Малкото момиче в големия град – филмов сюжет или истинска история?

Ако си философски настроен като мен, си е цял филмов сюжет, с краски от всеки един жанр. Влизайки в големия град, или играеш своята роля смело и уверено, или „публиката”, в случая градът, усеща несигурността ти и те избутва от сцената. Със сигурност не във всеки жанр можеш да бъдеш виртуоз, но пък рано или късно намираш своята ниша.
Големият град изпива, обезличава, но пък е шарен, весел и побиращ в себе си всичко – къде е  и има ли граница между малки и големи хора?

Не мисля, че обезличава, по-скоро показва по-ясно кой има ярко изявена личност и характер и у кой са по-слабо изявени. Всеки човек има своите малки и големи моменти.Просто понякога не сме дораснали, за онова, което „големите” се опитват да ни обяснят. Като човек, който винаги търси баланса във всичко не съм привърженик на твърдението, че всичко е черно и бяло.
С какво се занимаваш днес, Петя?

В момента работя тук в София, уча социология в УНСС. Съсредоточила съм се и върху една моя забравена страст към писането – www.postolova.com . Занимавам се и с още неща, но все още са в етап на планиране, надявам се скоро и те да станат факт. Не обичам статичността и дефинирането в едно начинание. Динамиката е онова, което ме зарежда и движи.

Ти си един изключително позитивен човек – къде откриваш малките радости, които правят вълшебен всеки един ден?

Научила съм се да ги откривам навсякъде. Абсолютно всичко, което ни се случва може да бъде погледнато от добра или от лоша страна. Може да изглежда клиширано, но или си вадим урок от ситуацията, или животът ще ни постави още колкото пъти е нужно в същото положение, за да го направим. Смятам, че това е движеща сила, която ни помага да се развиваме с пълни сили. Всеки има неприятности, всеки минава през тежки етапи от живота си, но ние сме отговорни за това как ще реагираме на тези моменти. Ако седнем да хленчим, няма да променим нещо. Точно тук идва ролята на позитивизма, той помага да вземем нещата в свои ръце и да действаме за по-добро утре.

Защо не си в Самоков, какво те накара да потърсиш реализация на друго място?

Главната причина да се преместя в София първоначално беше образованието ми. След това започнах да работя, да завързвам контакти, да виждам повече възможност за реализация и вдъхновение за нови идеи тук. Разбира се, Самоков има своите предимства и винаги, когато имам възможност, се прибирам, за да мога да се заредя. Понякога забързаният голям град изсмуква цялата ти енергия.

Чувстваш ли се щастлива от този избор?

За момента се чувствам много добре от избора си. Тук намирам постоянно свои съмишленици и виждам, че има среда, в която мога да се развивам.

Каква е твоята лична мотивация за успех и как разбираш ти понятието „успех“?

Смятам, че „успехът” е много субективно понятие и за абсолютно всеки човек то се осмисля от различни неща. За мен успехът е в непрекъснатото надграждане, в динамиката на това да имаш безброй идеи и да ги реализираш една по една, да имаш пълната свобода да следваш сърцето си, да откриваш съкровища – хора, места, сбъдвания. Мотивира ме това да виждам, че усилията ми, дори незабележимо за другите, имат резултат. Малките победи, които правим всеки ден. Също така ме мотивират и позитивните примери, които виждам покрай себе си. Все по-често се срещам с хора, които на пук на твърдението, че у нас нищо не става, успяват и се реализират. В никакъв случай не е лесно, но фактът, че се случва е впечатляващ. Често четем за такива хора, но аз имам удоволствието и да познавам наистина мотивиращи личности.petia

Да живееш на друго място, извън дома, носи определени дефицити, но ти за себе си къде намираш компенсация?

Аз от малка съм доста самостоятелна личност и винаги съм бранела личното си пространство дори, когато живеех в Самоков. Да, имало е определени, бих ги нарекла, интересни ситуации, които са ме изваждали доста от зоната ми на комфорт, но това ми е дало шанс да се сблъскам с живия живот, точно такъв какъвто е. Докато живееш при родителите си и всичко ти е подсигурено от тях , си в леко капсулована среда. Приемаш доста неща за даденост. Това да живееш на друго място ти дава страхотни уроци, показва ти, че ти си отговорен за своето съществуване и ако нещо не ти излизат сметките, ти не си сметнал правилно.

Все по-често ставаме свидетели на лични примери, в които младите хора не са доволни от живота си, но не правят нищо, за да променят това – защо става така, според теб?

Това е тема, над която доста съм разсъждавала. Виждам това не само у младите, а и у по-възрастни хора, които обвиняват обсвоятелствата, хората около тях или държавата, че животът им се е стекъл по определен начин. Те очакват някакъв вид съжаление и някой да отиде, да ги потупа по рамото и да им каже, че ще им оправи живота. Е, такива неща не се случват. Човек трябва да се труди, ако иска да сбъдне мечтите си и да бъде доволен от живота си. Нещо, което прави доста хора недоволни е това, че с времето в убежденията ни някак е залегнало, че задоволството идва с постигането на материални ценности. На първо място според мен трябва да се стремим да сме щастливи и в хармония със себе си, след това и останалото се подрежда. Друго нещо, което спира много хора да бъдат доволни и щастливи от живота си е страхът от това да се занимават с нещата, които искат. Много често попадат в един капан на очакванията от другите – да учат каквото са им казали, да работят „нормална” работа, да не поемат рискове. Така се завърта един затворен кръг, от който мнозина нямат смелостта да излязат, кръг на самосъжаление, страх и колебания. Няма как да си доволен от живота си, ако живееш за да угаждаш на чужди прищевки.

Кое е нещото, което те дразни в поведението на един човек?

Не обичам да съдя хората, всеки знае какво го провокира да реагира по един или друг начин, но ме изкарват от релси хора, които са целенасочено злонамерени. Хора, които намират удоволствие в това да сплетничат или да виждат другите нещастни. Не толерирам лицемерието и злобата. Не ми допада и нагласата у хората да правят добро, за да получат облаги. Ако си искрен в действията си, не очакваш непременно нещо конкретно.

Как виждаш себе си занапред – какъв е твоят хоризонт?

Моят хоризонт е безкраен! Имам много идеи и смятам една по една да ги постигам. Не съм от хората, които могат да се съсредоточат върху едно нещо, много съм активна и обичам да се занимавам с повече неща наведнъж. За някои хора това е изтощително, мен обаче това ме зарежда с още повече енергия. Иска ми се да покажа на повече хора, че единствените граници, които имаме са в главата ни. Сигурно хората, които четат това, ще ме сметнат за мечтател, но вярвам в това, че трудиш ли се усърдно за да постигнеш нещата, които искаш, всичко останало около теб непременно се подрежда.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close