Малко преди старта на Зимните олимпийски игри в Сочи, ви предлагаме вълнуваща среща с Петър Попангелов – най-успешният български скиор в алпийските дисциплини. На 31-ви януари той отпразнува своя 55-ти рожден ден в компанията на любимите си хора. Разговаряме в приятната и уютна обстановка на семейния хотел, заобиколени от снимки, купи и медали, навяващи приятни спомени.
Г-н Попангелов, броени дни ни делят от олимпиадата в Сочи. Като човек, който е спортувал активно, как се чувствате в навечерието на такъв голям форум?
Чакам олимпиадата с нетърпение. Има интересни дисциплини, а от друга страна такива големи състезания не се провеждат често, веднъж на 4 години. Делегацията е сравнително малка – 17 човека. Доста интересно е да видим как ще се представят българите.
Има и доста самоковци в групата?
Да. Красимир Анев и Мирослав Кенанов в биатлона, Веселин Цинзов ски бягане, Владимир Зографски – ски скок и отделно представители в делегацията.
Дали ще имат сили да постигнат някакви по-сериозни успехи?
Надявам се.
Как се чувствате след рождения ден? В такива моменти човек си прави равносметка, каква е вашата?
Че съм с една година по-стар. Човек си гони задачите и трябва да се чувства млад, за да ги изпълнява. Когато си перфекционист, постигаш успехи.
Как минава сега един ваш ден, откъснат ли сте от спорта или продължавате да ги следите „похода на белия керван”?
Винаги гледам стартовете от Световната купа. Не ги изпускам, освен ако пътувам или съм зает с нещо. Хотелът, който управляваме с жена ми отнема доста време. Очертава се да се превърне в клуб-хотел. Гледаме състезания в ресторанта, правим сбирки, веселби.
Като специалист може ли да кажете какво е нивото на ските в момента?
На световните е високо. Българите винаги са в ролята на догонват и не само в ските, във всички спортове. Поколението е такова.
Само от поколението ли зависи нещата да потръгнат?
От много фактори зависи, но накрая никой не те пита дали си карал със стари ски, дали ти е било студено. Всеки иска резултати – държавата, Министерството на спорта. Малко са тези, които печелят медали, но едно е да си 7-8 или в 10-ката, друго е да си 40 или по-назад. Колкото по-напред в ранглистата, толкова по-добре.
Другата седмица в Боровец предстои да се проведе Европейската купа, което е първото голямо състезание от доста време насам. Защо се получи тази голяма пауза?
Боровец е доайенът. Най-големите състезания през 50-те, 60-те години – фронт „Рила”, републикански първенства са били тука. Проведени са десет европейски купи и сега тази е 11. Една хубава идея възкръсва и отново ще се заговори за Боровец. Лошото е, че Европейската купа съвпада с Олимпиадата, но такъв е календарът на Международната федерация и това не може да се избегне.
Витае някаква заблуда, че предпочитате Боровец пред Банско, така ли е?
Не. Там ме канят много по-рано официално, затова така се получава. Аз обичам Боровец. В Банско се срещам със стари приятели, състезатели, с които сме карали заедно и се връщат едни приятни спомени.
След като приключат кариерата си, много от състезателите предпочитат да станат треньори или пък да създадат собствени школи за деца. Вие защо избрахте друг път?
Никога не съм си поставял за цел да стана треньор. Нямах такива намерения. Бяхме решили да променим малко живота си и така се получи. Дъщерите ми карат ски за удоволствие, без да се състезават.
През всичките тези години много неща се изговориха и изписаха. Има ли някакво огорчение във Вас, чувствате ли се недооценен?
Българинът по начало не може да оценява. Той е на принципа „Остави го, този е бивш”. Гледа се само това, което е в момента. Някакъв балкански синдром или по-скоро наш. Все пак да не забравяме, че българинът произлиза от племе, не от нация. Прабългарите са били племе, генетически така са закодирани. Мислим си, че сме европейци, но сме далече от тяхното мислене като маниери и възпитание. Политиката не трябва да се смесва със спорта.
Вие някога имали ли сте амбиции за политиката?
Не. Познавам много политици, но аз самия никога не съм имал такива амбиции. Тази материя ми е доста суха, а аз съм емоционална и свободолюбива личност.
Не смятате ли, че обществото ни има нужда от хора като Вас, постигнали нещо?
Аз съм имал страхотни проблеми с Министерства и разни други институции, свързани с разни документи. Представям си на хората, които не ги познават, как им е с тези „световноизвестни” български чиновници. Уникални сме. Такива хора като нас, българите, няма.
Мислили ли сте да емигрирате от страната?
Не. Навремето от „Атомик” ми предлагаха да работя за тях и да живея там, но аз бях започнал да правя къщата и така. Тогава бях сравнително млад и не съм мислил сериозно по този въпрос. Понеже много пътувахме заради разни ангажименти, малко ни беше поомръзнало. Ако е трябвало да стане, трябваше да стане като бях на 30 години, сега вече е късно. Установил съм се със своето семейство, а и много обичам Боровец. Тук съм израсъл, бил съм на състезания, изживял съм много емоции и т.н. всичко ми е тука.
Съжалявали ли сте някога за тази избор?
Имало е такъв период през 90-те години. Бях на кантар по едно време, имах разни предложения да бъда треньор в чужбина, но така се стекоха нещата. На днешните младежи всичко им се дава даром. Почти от нищо не се интересуват, на ходят да мръзнат по пистите, много не си дават зор и после се чудят защо няма резултати.
Само от манталитета и от възпитанието ли зависят успехите?
Много ясно.
Повечето хора тук биха репликирали с липсата на пари. Има ли връзка?
Факт е, че много от клубове нямат пари. Нашата Федерация е добре финансирана. Мисля, че проблемът не е в парите. Трябва нова генерация млади скиори, която да поеме щафетата.
В момента децата могат ли да карат на организирани групи и да ползват свободно пистите?
Да. „Рилски скиор”, „Чамкория” карат на врати, но доколкото знам в определени часове.
Позагуби ли Самоков славата си като столица на белите спортове?
В момента най-добрите скиори в националните отбори – мъже и жени не са от Самоков. Ските са много тежък спорт, не само финансово, чисто физически – като организация, като пътуване. Някога е имало други хора. По времето на баща ми се караше без лифтове, купуваха по един-два чифта ски на година. Сега по десет чифта ски имат всички скиори и се оплакват. Тогава просто хората са били други.
Наистина ли нямате амбиции за ръководството на Федерацията или на местните клубове?
Канили са ме, но неофициално. Официални разговори не сме водили и не съм изявявал такова желание. Все пак човек не живее 200 години, за да кара 50-60 години ски. Трябва да има време малко и да се отпусне.
Една добра идея – „Боричо” се оказа на път да бъде реализирана, но забуксува. Какво е вашето мнение?
Като идея беше добре, но се разми във времето. Не знам каква беше системата, но нещо се обърка. Имаше малко изхвърляне по отношение лифтовете, персонала и т.н. Много се съмнявах, че тази идея ще има бъдеще. Допълнителна роля изигра и кризата.
Къде е Боровец в сравнение с водещите световни курорти?
Боровец по отношение на пистите е добър курорт. Липсват само сини писти за по-слаби скиори. При нас са предимно червени пистите и не знам в близко бъдеще как ще се инвестира в тях. Трудно се получава разрешение за изсичане на гора. Това са стотици кубици дървен материал. Дано се направят поне две сини писти в близките години. Курортът има крайна нужда от такива, но в крайна сметка визията се определя от концесионера.
Как си представяте бъдещето?
Ще става все по-трудно. Не само в ските и спорта, но и в живота. Всеки човек трябва да знае какво е дал и да си отговори на въпроса кой съм, къде съм и какъв съм. За съжаление колкото по ограничена е дадена личност, толкова по-голямо самочувствие има. Това е някаква българска черта.
