Анна Манова
Събеседникът ми тази седмица се казва Петко Димитров и това, което първоначално ме впечатли у него е интересът му към часовниците, за което свидетелства цяла стая пълна с най-различни видове – ръчни, стени, механични, елеkтронни, с тежести, с кукувичка, с антикварна стойност! И още по-интересното е, че всички работят! Една стая пълна с време, и с безкрайност – едновременно. Най-старият от тях, осмоъгълен по форма, е от далечната 1876 година, часовник на цели 138 години. Точно над него пък се намира такъв с кукувичка, отстрани на тях също стоят други часовници – дървени и с антикварна стойност на не по-малко от 100-тина година. Цялата тази пъстра колекция е събирана грижливо близо 60 години. Даже стаята се оказва твърде тясна за цялата колекция на Димитров и той е пренесъл част от нея на тавана, а друга са прибрани грижливо и съвсем старателно в по-малки кашони и кутии.
Петко Димитров има интересен живот. Роден е в село Селановци, врачанско. Там е прекарал времето от детските дни до заминаването си в казармата. Израстнал е в многодетно семейство, като 9-то дете. Случва се обаче така, че две от децата умират и те остават 7 – трима братя и четири сестри. Като в Самоков се установяват едната му сестра и един от братята му. След казармата – през 1954 г., едва на 23 години, идва в Самоков, както споделя самияt Димитров „по неволя”. Тук започва работа в ТПК „Михаил Дашин” като тенекеджия. А след това започва разпределение и местене от поделeнието в Самоков към армията, започва работа в свързочния полк, следва Нова Загора, където ремонтира часовници и радиостанции. След това Шумен, после Горна Малина. Когато му дотяга бекярският начин на живот, се установява в Самоков. Но независимо къде е бил и с какво се е занимавал у него най-силно е надделявал страстта към фините части и по-специално към часовниковия механизъм. Интересът му към часовниците датира от далечната 1947 година, като е абсолютно самоук.
Когато се срещаме за разговор, в неговия дом, в стаята с часовниците, те сякаш под команда показват точното време. А Петко Димитров знае на всеки от тях спецификата.
За часовниците, живота и времето може да прочетете в следващите редове.
Ти си имал много интересен живот, разкажи ми поне малко за себе си.
Моят живот е цяла история, израснал съм кръгъл сирак. Майка си не я помня. Бил съм на 3 години, когато е починала. Баща ми са го убили на 25 август 1944 година, малко преди 9-ти септември. И от 13-годишна възраст тръгнах да работя по занаятчии, бил съм коларо-железар, тенекеджия. Ако тия ръце бяха машина нямаше да има помен от тях. В Самоков се занимавам с авто-тенекеджийство и благодарение на това си занимание се съвзех и издигнах тази къща от основа до ключ. Аз работя всичко – дърводелство, електротехника, фина механика, строителство.
Как е възможно да се занимаваш с толкова неща едновременно?
За мен не е трудно. Още от дете, като видя нещо и лесно го възпроизвеждам. Преди, като ученик, много рисувах и моите неща все бяха за показ пред съучениците ми.
А любовта и интересът ти към часовниците кога се появи?
Този интерес аз го имам още от детските си години. Някъде от 1947 година, когато живеех още в село Селановци. Самоук съм. Купих си ръководство за ремонт на часовници, което е едновременно за начинаещи и за такива, които си се занимават с това. То е от 1955 година. В него е описано как се прави всякакъв ремонт, още си го пазя. След това като войник се случих с две момчета часовникари и вечерно време ремонтирахме часовниците на войници, офицери, старшини.
Коя е твоята страст?
Страстта ми беше фината механика. Като дойдох в Самоков, се занимавах с часовници и ремонтирах радиоприемници, предимно старите ламповите приемници. Но като ме научиха от Съвета, данъчните ми сложиха данък и аз не успявах да изкарам пари да си платя данъка. И така се отказах още през 1958 година и досега не се занимавам с радиотехника. Само ако някой приятел ме помоли нещо да погледна и да помогна, иначе – не.
Искам да те върна към колекционирането на различни часовници. От колко време ги събираш? Знаеш ли кой е най-старият сред тях? А кой е първият ти?
Колекционирам ги от много дълги години, започнах през 1955. Този дървеният там на стената /посочва с ръка/ е първият от колекцията ми и е на около 110 години. А най-старият часовник е от 1876 година, произведен е на 24 септември. Интересен е, защото е осмоъгълен, навива се на 24 часа веднъж и бие на час.
Искаш да кажеш, че знаеш спецификите на всеки един от тях и че всички работят?
Да, знам всеки как работи и как се навива. Всички работят. Имам стенни часовници с тежести. Имам и кукувичи с дърворезба, който също е над 100 години. Той се навива на годината веднъж. Направил съм си часовникарски струг, имам бормашина с бургии за най-фината работа.
Колко на брой са всички часовници, които имаш?
Само джобни имам над 150. На мен тук ми е развлечението и удоволствието. Малко ми е помещението, за да ги сложа всички. Затова една част съм преместил на тавана, друга са прибрани по кутии, но най-важното е, че всички са годни и работещи.
Колко е реалната стойност на един часовник от твоите?
Те са с антикварна стойност. Тези стенните са около 300 лв. На най-малко по 80-90 години са.
100-годишните откъде са ти, помниш ли?
Не помня точно – обикновено съм ремонтирал на някой нещо и той ми е донасял друг и по този начин се е получила колекцията ми.
Ти с какъв часовник си?
Аз съм с електронен часовник, защото работя с коли. Имам японски, всякакви. Електронните са много точни те цепят секундата, на механичния различните вибрации му влияят.
Какво е за теб времето?
За мен няма определено време, моето време е непрекъснато движение. Водех „Шишмановската група” близо 20 години, водя групата „Самокови” близо 15 години, свиря на акордеон, на гъдулка, на кавал, на цигулка – самоук съм. Свиря на всякакви инструменти. Всичко, което съм постигнал в живота си е с двете си ръце.
Ако днес някой те попита какъв часовник да избере, какво ще го посъветваш?
Най-хубавите са швейцарските.
Как се разбира кой часовник е качествен и кой не е?
Пуснаха такива ментета, така нагласени, че както се казва са – „отвънка – гладило, отвътре мътило”. Ако часовникът е по-скъп, сигурно е хубав. Но тези, които ги предлагат по 5-10 лв. са боклуци, пластмасови са, не се разглобяват. Всичко в тях е залепено. Може всичко да е редовно, но една прашинка да е попаднала вътре и да не може да се отвори да се почисти и трябва да се изхвърли. Разглобяем ли, значи има дълъг живот. Като се отвори и се погледне машината, се разбира дали е качествен или не е. Има машини с камъчета и без камъчета вътре. С камъчета вътре е качествен.
