Анелия Балабанова
„Нарисувай ми песен. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехо, песента да ми връща.
Но такава, каквато досега не е пята”…
Магията на българската народна песен и до днес продължава да търси и достига неземни висоти. Години след като неповторимия глас на Валя Балканска и песента „Излел е Дельо хайдутин” вече „ехтят” в необятния Космос. Начините, по които фолклорът и автентичното звучене достигат до публиката се променят във времето, но са все така въздействащи. И днес народната музика намира своите верни последователи. Като Марийка Шаламанова, която е посветила значителна част от живота си на песента. Родена е на 6-ти февруари 1954 г. , а едва 10-годишна открива своето влечение към музиката. До 8 клас учи в Райово, от където е родом. Веднага след като завършва средното си образование в София, постъпва и става част от Шопския ансамбъл за народни песни и танци. Годината е 1972. Това е първият колектив в страната за автентични народни песни, който не само съхранява фолклора, но и помага за неговото сценично представяне и продължаване на традициите в тази област. Негови ръководители Емил Колев, Димитър Динев, Боян Нанков и др.. „Изпълнявахме предимно автентични песни” – спомня си някогашната певица. Марийка остава в него до 1989 г. когато ансамбълът се разформирова. „Междувременно създадох семейство и работих държавна работа. Завършила съм техникум по организационна техника – организация на административно-управленска дейност, деловодство и архиви. Най-напред 20 години бях в Държавен планов комитет, после 22 г. в системата на социалното осигуряване в Централното управление на страната и се пенсионирах през 2015 г. От 1989 г. се занимавам със самодейност в селото, където е мъжът ми – Ярлово. Първоначално в читалището, а сега вече направихме и пенсионерски клуб” – разказва още тя и споделя мечтата си един ден и в Райово да има такъв клуб. Самата Марийка също вече е преминала в третата възраст, но продължава да живее своята втора младост. През годините е успяла да съхрани детското в себе си и не спира да крои планове. С тях започва и свършва денят й.
Ходят на различни фестивали, а съвсем скоро им предстои участие в СКАТ, националната телевизия „Иде нашенската музика” от името на пенсионерския клуб. Изявявали са се на „Дар от природата” в Говедарци, в Сапарева баня, Паничище, с. Пещера /Пернишко/, на зелника в Бели Искър и на боба в Радуил. Едно от последните им излизания на сцена е на пролетно-великденския концерт в Алино, организиран от Момчил Чалъков. Вероятно в скоро време предстои разменено гостуване – ярловки да пеят в Алино, а алинки в Ярлово. „ Изпълняваме предимно автентичен и обработен фолклор. Сега търсим съпровод, защото песента е красива, когато е допълнена. Обичам си песните. Дядо ми някога е пял и аз съм придобила тази дарба по наследство. Много от песните майка ми ги казваше” – споделя самодейката. Фолклорът увлича в здрава и неразривна нишка песни, танци, традиции, обичаи и дори облекло. Почти винаги те вървят ръка за ръка, защото тогава ефектът е най-силен. Марийка Шаламанова е един от инициаторите на възстановения тази пролет обичай Лазаруване в Райово. „Предишни години в Ярлово се събирахме и ходихме из селото. Сега и тука обикаляхме къщите по пътя на коледарите заедно с певицата Катерина Славкова, три дечица – Рая Керефейна, Елеонора Шехтова, Розита Драганова и един съсед – Никола Станков с кон и файтон. Едни ни отвориха, други – не. Важно е да има приемственост” – заключава някогашният сладкогласен славей от Шопския фолклорен ансамбъл.
Когато идва в родното си село тъжни мисли я връхлитат при вида на изпочупеното училище, което някога е завършила. Въпреки това не спира да мечтае и чертае път напред. Доста по-млади хора биха й завидели на ентусиазма, с който говори за бъдещите проекти. Точка номер едно в дневния ред е създаване на място, в което пенсионерите да намерят разхлада и убежище в летните дни и топлина в студовете. „Планираме едно запитване до Владимир Георгиев какво е нужно за този пенсионерски клуб. Къде да бъде направен и кой да е отговорник” – разкрива в аванс намеренията Марийка. Разбира се, и в делник, и празник отново с песен на уста. „Може да сме два човека и половина, но искаме да си пеем” – споделя самородният талант като разкрива, че й сама като е по някой път мелодиите започват да извират. Любимата й е „Жънала Димка на друм ченица”. Песните за участие се подбират според това какво е участието и какви минути се дават. Неуморимата пенсионерка, влюбена в музиката споделя мнението си, че не е задължително човек да има музикално образование, когато музиката идва от вътре. „Моят дядо е пял като са орали, жънали. Вечер, за да се разтоварят си обличат хубавите дрехи и отиват на мегдана – играят и пеят. Като малки ни дундуркаше, пееше и ние слушахме със захлас” – разказва още тя. Разкрива, че неин верен съратник е Катерина Славкова, която много добре схваща песните. Вече стана дума за пенсионерския клуб. Другото, за което мечтае е за мъжка, женска група и деца – комбинирана, както и танцов състав. „Може да са три или четири деца, но да направим като ансамблова постановка” – размишлява Марийка като заявява, че на моменти контактът с публиката доста й липсва. Хората и любимите й места – Ярлово и Райово я зареждат с енергия.„Тук ми е родно село, и в Ярлово обичам да стоя. Харесва ми да се разхождам из природата и да ходя на екскурзии. Да се срещам с близки и познати, с които си говорим и обменяме приказки. От време на време ходя на София, където също имаме жилище” – заключава нашата събеседничка. Сърцето, душата и съзнанието на леля Миче не спират да жадуват за всичко мило и родно – музиката, приятелите, красотата на природата и да ги търсят под дърво и камък. Тази жена е изпълнена с ентусиазъм и в готовност да изживее пълноценно всяка минута от днешния ден. В очакване на утрешния, който ще дойде с нови предизвикателства.
