Общество

Пеньо Иванов – председател на А.Р.И.З. – 7: „Вярвам, че всеки българин е пазител на традициите”

Анелия Балабанова

 Ivanov3Фолклорът  – този неизчерпаем извор на  българщина. Само който не се е докосвал до него не може да оцени неговото богатство, дълбочина, сила и душевност. Народна песен и стих, в който незнаем певец е изплакал душата си. Или пък трапеза, отрупана с традиционни ястия. Всичко това е коренът – нашенски, български, който никой и нищо не може да изтръгне. По думите на проф. Ив. Шишманов, фолклор е всичко онова, което народът знае за себе си, за своите близки и обкръжаващата го среда. Това е традиционната култура и знание предавани по устен път.

Легендите и преданията, които населяват всекидневието на българина, са останки от древност, която се губи извън границите на писмените скрижали и книги. Кой не е чувал за Орфей – певецът на Родопите. Модата се мени, фолклорът остава. За радост и днес има достатъчно последователи, които ни помагат да надникнем в това своеобразно огледало на миналото и разберем как са живели нашите предци.  Един от тези ентусиасти е Пеньо Иванов – председател на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите / А.Р.И.З. – 7/ Човек с разностранни интереси, почитател на фотографията, автор на поредица поетични стихосбирки „Любов една”, както и на текста на песента „Мой свят си”. Голямата му страст е кулинарията. Кое е свързващото звено между всички тези неща? Най-вероятно любовта и желанието, за да се получи нещо красиво, истинско и запомнящо се – уверете се сами

 

Като председател на А.Р.И.З. – 7, може ли да кажете ли са живи традициите днес и какво подклажда пламъчето на уникалното, българското и родното?

Да, живи са. Има хора, които дават много от себе си, за да се запазят традициите в България. За да може традициите по-пълно да бъдат запазени и предадени на поколенията след нас ще е хубаво да им се помага и на ниво институции т.е. държава. Това може да стане като се стимулират всички дейности свързани с нашето наследство – занаяти, фолклор и всички изкуства. Пламъчето, което поддържа традициите на нашата страна се нарича любов. Любовта на всеки един от нас по отделно и заедно към нашата родина.Ivanov1

Къде е мястото на организации като вашата в този шарен пъзел наречен бит, традиции и обичаи и „мисия възможна ли е” тяхното опазване, съхранение и тяхното предаване на по младото поколение?

За всеки има място под слънцето. За всеки, който иска да работи, за да направи страната си по-хубава, има място. Това е цел и мисия за много хора. Всеки обаче я развива и постига според възможностите си и разбиранията си. Това, което мога спокойно за кажа, без излишна гордост или скромност е, че не са много неправителствените организации в България, които като А.Р.И.З.-7  да имат толкова различни по големина и обхват и тематичност дейности и активности.

Кога се зароди любовта към готвенето и кулинарните изкушения и може ли чрез храната човек да изрази себе си и своята родова принадлежност?

Предполагам, че става дума за моята професия и изява. Аз си избрах професията готвене на 15 години. В течение на времето съм я обиквал все повече. Убеден съм че всеки човек трябва да познава в основни линии националната си кухня. Важно е да я познаваме и да я ценим, това не означава да не се интересуваме от други вкусове и национални кухни. Важно е да познаваме „старите“ гозби. Когато знаем какво се е готвило, ще можем да интерпретираме грамотно и да създаваме съвременна българска кулинария. Това е основна отговорност на главните или шеф готвачите от моето и следващото поколения.

Радват ли се на популярност инициативи като „Пъстра трапеза”, „Рецептите на баба”  и останалите мероприятия от този род, които организирате?

Кулинарният фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град“, националният конкурс за детски рисунки на кулинарна тема „Рецептите на баба“ и номинациите за „Пазител на традициите“ са няколко от по-популярните инициативи на А.Р.И.З.-7. Това са много години труд и немалко пари, за да може те да се случат. Аз не искам да казвам дали са много популярни или колко са популярни. Това, което аз казвам е, че това е нашият начин да работим за запазване на традициите в България. Това, което искам да кажа тук е едно огромно благодаря на всички хора от цялата страна, както и на всички българи в чужбина затова, че ни подкрепят в тази наша мисия. Има и по-малки инициативи като – „Традиция в града“, която снима различни автентични носии в цялата страна, за да може съвременният човек да ги види. Конкурсът за рецепти с люти чушки – „Празник на лютата чушка“ е друга наша инициатива. Всеки може да изпраща рецепти и да участва с тях. Това, което е важно за мен е, че тези инициативи, дейности или както и да ги наречем продължават да са живи, въпреки тежките времена.

Намират ли те „своето място под слънцето” извън кулинарните риалити формати, които набират все по-голяма скорост?

Ivanov4 А.Р.И.З.-7 развива дейност в национален план от 2009 година досега. През това време организацията  е послужила за пример и подражание на много хора. Ще се радвам да разбера че сме успели да помогнем с нашите дейности на хора, които са имали нужда от това.

 

Вие самият се занимавате с много и различни неща – музика, поезия, фотография. Къде се чувствате в „свои води”?

Заниманията за всеки човек са начин да се изяви. Поне според мен. Имам една професия до сега – това е готвенето. Но готвенето не ме спира да обичам да отглеждам цветя в къщи, не ми пречи да снимам, няма да пречи да си описвам емоциите, вече почти е готова и пета книга. С музиката сме от скоро заедно ако мога така да кажа с усмивка. Ако може така да се нарече моето приключение с песента „Мой свят си“ по музика на Красимир Гюлмезов. Бях щастлив, че можах и този проект да го реализирам както ми беше в главата като идея. Текстът, сценарият за клип и самото заснемане на видеото. Това, което води е любовта и желанието ми да споделям моите емоции с всички около мен. Моите емоции, по моя начин.

Хоби, страст, развлечение или приятно занимание за запълване на свободното време. Какво са всички тези неща за Вас?

Емоция и смелост да я изразиш и споделиш със света. Хоби, страст, развлечение и любов към живота.

Към коя от тези области мислите да насочите усилията си в бъдеще и възможно ли е „да се носят няколко дини под една мишница”?

Аз като човек, който се занимавам с готвене знам няколко начина, по които една диня може да изглежда… пак с усмивка. За мен е важно да успеем по най-добрия начин да съхраняваме и предаваме това, което сме наследили. Вярвам, че всеки българин е „Пазител на традициите“ и трябва да носим толкова дини, колкото е необходимо, но да успеем заради нашите наследници. Когато има време за писане, ще пиша, когато има време за снимане ще снимам, а  който пее, знаете – зло не мисли.

Фолклорът, традициите и занаятите ли са Вашата слабост?

Аз приемам традициите –  фолклор,  занаяти и изобразително изкуство и кулинария като задължение на съвременния човек – той да ги пази и пренесе в бъдещето.

Каква е цената и струва ли си?

Цената за всеки е различна. Дали е успял или до колко е успял също е различно за всеки, но категорично си струва да бъдеш верен на себе си и на това, в което вярваш.

Къде е мястото на един град като Самоков – развит и проспериращ занаятчийски център през Възраждането, който днес е със затихващи функции в това отношение?

Има много градове, които са в затруднено положение, не е само Самоков. Затова казвам, че всеки трябва да даде своя дан. Когато всеки го прави и се обединяваме в тази цел, ще има успех. Никой не е обещал да бъде лесно.

Къде се целите с бъдещите си творчески и професионални планове?

Очаквам отново една успешна година за А.Р.И.З.-7 и нашите инициативи. Очаквам още хора да подкрепят идеите ни. В професионален план ще работя в посока моите ястия да бъдат все така вкусни, както и досега. Едва ли ще мога да изброя тук и накратко всичко, което планирам и мечтая, но да си пожелаем да е здраве и успех.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close