Анелия Балабанова
Президентските избори отминаха, но в съзнанието на мнозина все още отекват поуките и изводите от тях. Освен желанието за нови лица в политиката ясно проличаха и патриотичните нагласи на българина. „Обединените патриоти” в лицето на Националния фронт за спасение на България /НФСБ/, ВМРО и Атака успяха да постигнат доста добри резултати както на национално, така и на местно ниво. Включително и в проведения паралелно с вота за държавен глава референдум. Оформиха се като трета политическа сила, която в Самоков успя да получи 3 300 гласа.
Явно теми като тази за бежанците и запазването на националната идентичност все още звучат актуално. Въпросът е колко дълго ще ни държи тази вълна на българско самосъзнание, която все още е съхранена в голяма част от българите. Националистическите формации дадоха доста силна заявка с участието си във властта и доверието, което им гласуваха техните симпатизанти. Къде е мястото на българското в сблъсъка между традиционното и модерното? Ще направи ли страната ни завой от Запад на Изток? Въпроси, чиито отговори търпят своето развитие във времето. За кратък коментар на случващото се и предстоящите събития потърсихме Георги Хаджийски – председател на НФСБ – Самоков.
Г-н Хаджийски, какво ще бъде участието на патриотите – ВМРО и Националния фронт за спасение на България /НФСБ/ в бъдещото правителство?
Хубавото на изборите е, че са допустими изненади и се случват изненади. Що се отнася до патриотите през изтеклите 27 години различни политически сили заиграваха с патриотизма на българина. По една или друга причина се получаваше съвсем естественото самопречистване. Сега наблюдавахме доста интересна ситуация, свързана с обединяване на основните политически фактори, които са национално ориентирани. В лицето на „Обединени патриоти” голяма част от българите, които живеят тука и искат да бъдат провеждани политики, насочени към защита на общите интереси успяха да покажат много добри резултати. Случващото се в България може да бъде наблюдавано под една или друга форма и в голяма част от страните, членуващи в Европейския съюз. Това е хубавото на тази националистическа вълна, че в крайна сметка има българи, които искат да се правят политики за тях и на тези избори те ясно заявиха волята си.
Коментирайки резултатите, в чия полза е вотът извън страната?
Това е доста интересен въпрос. През изтеклите години се оказа, че във външнополитическо отношение основните гласоподаватели, които могат да повлияят на изборите в България живеят предимно в Турция. Оттук се очертава и големият въпрос дали хората, напуснали България, имат моралното право да участват в управлението на нашата страна. Изборното законодателството е така направено, че гласовете, които са извън България в определени моменти повлияват доста активно. Видяхме, че това се случи дори с избирането на Ал. Методиев като народен представител от Кюстендилски район. Това беше една изключително ловка манипулация на вота на българите. Тя ни помага да си направим ясна сметка, че има хора, които не само знаят как да направляват политическите сили, но и са наясно как да се възползват и от процесите, които протичат. Включително и извън нашата страна като електорални нагласи. Да се надяваме, че все пак политиките за българите се правят в България и основният движещ фактор за това са и ще бъдат хората, които действително искат да се прави нещо за самите тях.
Да поговорим малко за референдума, който отмина. Не беше ли той яхване на появилото се обществено недоволство?
Референдумът беше доста специфичен и с него се заиграха изключително активно. Видяхме как голяма част от въпросите, които екипът на Слави Трифонов искаше да се зададат бяха отхвърлени от Конституционния съд като неотговарящи на изискванията на българското законодателство. Пряката демокрация има своите традиции в българската държава и българското общество. Въпросът е, че референдумът винаги отразява нагласите на мнозинството, но вероятно това е и гласът на здравия разум.
Нож с две остриета ли е мажоритарният избор?
Партиите трябва да провеждат сами вътрешен мажоритарен избор в структурите си. Ако кадровата политика на партиите остане същата и кадрите се подбират без абсолютно никакъв критерий мажоритарният вот няма да реши проблемите в българското общество, нито на нашата държава. Самите партии трябва да бъдат изключително прецизни при подбора на партийни функционери, които да провеждат техните политики. Иначе олигархията ще бъде несменяема. Всеки референдум в България – независимо дали е успешен или неуспешен е удар срещу статуквото и олигархичната система. Това е хубавото и на референдума, иницииран от екипа на Слави Трифонов. Акумулира се една огромна обществена енергия. Хората искаха да бъдат чути.
Доколко реалистичен е апокалиптичният сценарий за оставката на кабинета Борисов. Да очакваме ли някакви катаклизми?
Историята не започва нито от днес, нито ще приключи утре. В съществуването си българската държава, която е на повече от 1 300 години е доказала, че има място за всеки политик с идеи и виждания. Подобно апокалиптично говорене е просто абсурдно. Вероятно ще има нови избори и това е част от демокрацията. Да се надяваме, че то ще работи по-добре за интересите на хората, за които говорим. Това сме всички ние, които живеем тук и искаме нашите деца да останат и живеят тук. Да изградим и бъдем част от едно по-справедливо общество.
Къде е мястото на патриотично ориентираните формации в политиката?
Това, което се случва в Европа говори, че националистическите и патриотични организации не се приемат особено добре в нито една от страните. Всички видяхме какво стана в Австрия, когато един от изтъкнатите австрийски националисти успя да се пребори със системата и да спечели президентските избори. Въпреки това, патриотичните организации са един барометър и коректив. В този смисъл България не е изключение. Ние сме част от едно цяло – Обединена Европа и това, което се случва във Франция, Германия, Унгария се случва и при нас.
Ще съумее ли новият държавен глава – ген. Румен Радев да оправдае очакванията?
Ген. Радев беше подкрепен до голяма степен и от патриотичните сили в нашата страна. Разчитаме, че ще удържи на думата си да управлява съобразно Конституцията и предвидените в нея правомощия на българския президент. Формулата Инициативен комитет, който да издигне кандидат, олицетворяващ единството на нацията се оказа изключително успешна. Като цяло са една доста интересна структура, която се оказва работещо оръдие срещу олигархията. В случая хората, които се спряха на този вариант и издигнаха генерал Радев явно познават механизмите на функциониране на българското общество и слабостите на самата олигархия след като толкова ловко успяха да прокарат неговата кандидатура. Факт е, че при избора си настоящият президент беше подкрепен и от хора, извън БСП.
