Зоя Станкова
В последно време доста нашумяла е темата с паметниците. Кой със светещи очи, кой „копиран” от някъде, кой скъп, кой евтин, кой с проект, кой без проект… И кой все още не поставен?! Както в случая с паметника на Петър Попангелов.
С риск да засегнем скулптора, на когото е възложен проектът за направата на паметника, неоспорим факт е, че паметникът на Попангелов е образно казано в „неизвестност”… Скулптурата, която се намира в ателието на Бойко Джакерски в СОУ „Отец Паисий” и е 2.30 метра, преди повече от година трябваше да е поставена на предвиденото за нея място – на входа на Туристическата градина, но уви…
В брой 28 на вестник „Самоков 365” от 25 юли 2014 година, след покана от страна на скулптора да пишем за паметника на Петър Попангелов, самият Бойко Джакерски каза: „Върви към финал в глина, след което ще се отлее в бронз”. Година по-късно паметникът е отлят не в бронз, а както разбрахме единствено в болнични и липса на муза.
В интервю, отново пред вестник „Самоков 365” брой 19 от 15 май 2015 година, на въпроса на колегата за паметника на Попангелов Бойко Джакерски отговаря: „ Със срокове не ме занимавайте, има срок – има и неустойка. Аз имах лични причини, които ме възпрепятстваха в творческата работа. Но това не искам да го коментирам. Почти е готов. Висок е 2.30 метра. Тук внушението е важно, трябва да пресъздаде порива към спорта и към успеха. Когато стане готов и се постави на определеното му място, зрителят ще каже. Предвижда се да бъде поставен в Туристическата градина.”
Потърсихме скулптора за коментар, но ни бе обяснено, че това е просторна тема, която не се ограничава в местен мащаб. Също сподели отново, че здравословните проблеми го възпрепятстват.
Човек трябва да подхожда с разбиране и съпричастност към ближния, но въпросът „Защо не е на мястото си паметникът на Петър Попангелов?” продължава да виси в необятното пространство между липсата на муза и здравословните проблеми. От една страна редно е да проявим уважение към автора на паметника и личните му препятствия, но от друга съществува и моментът, че работата си е работа.
Самоковци чакат паметника, питат, интересуват се, но отговор на въпросите им няма. Очакването е текущо и може би предстоящо? Ще разберем напред във времето.
