Анна Манова
Какво е мястото на изкуството днес? И дали то все пак се прокрадва отвъд екзистенца? Възможно ли е? Тези въпроси зададе с творчеството си самоковската художничка Мария Ицова. Точно на прага на напъпилата пролет тя представи своите нови платна в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”, която се е превърнала в дом на нейното творчество години наред.
Като витални, реалистични и картини видения, определи новите творения на Мария, Мирослава Мирчева. „Те ни хващат за ръката и ни водят към своя път, който е много цветен. При Мария го има момента на споделянето, тя иска да покаже на всички нас какво е успяла да сътвори. Освен това споделя и творчеството на други хора, в случая на Миро Иванов, който се занимава с изработването на лампи”, с тези думи беше открита поредната изложба на Мария Ицова в началото на тази седмица – 04.04.16 г.
Художничката показа пред самоковската публика набор от акварели, картини с туш, както и две по-различни творения, които са направени със специалната техника – енкаустика, а именно – техника за рисуване с ютия. Както всеки един творец, Мария се изкушава от новите неща, дръзките идеи и се впуска в тях без страх. Защото точно това е целта на изкуството – да провокира твореца, да го изненадва, да го кара да се чувства дете, да плете невидими нишки между твореца – творението – адресата. Точно по този начин Мария Ицова покани всички присъстващи да станат съучастници в това сладко приключение и да освободят сетивата си за едно ново, естетическо преживяване.
„Не знам доколко красотата ще спаси света, но ние сме длъжни да спасим красотата. Красотата като обект на естетиката и като цел на всяко изкуство, особено изобразителното. Изкуството като отмираща човешка дейност? Да или не?… Естетиката винаги е изтласквана от екзистенца. Има само една категория хора, които поставят естетиката пред всичко и това са хората на изкуството. Това са онези „наивници”, които създават неща с ръцете си и вярват, че най-важното нещо в нашия живот е да се спаси красотата!”, сподели Ицова.
Акварелите и носят една топлина и мекота, която дори на първи поглед ти се иска да си отнесеш вкъщи, може би точно поради тази причина част от картините й бяха продадени още в деня на изложбата. Цветя, горски пътеки, зимни пейзажи, птици са изобразени на платната, но това е само бегъл щрих от цялостната история, която те искат да споделят. А целта на пазителката на красотата Мария Ицова е чрез тях да се достигне до нещо, от което е ограбено нашето ежедневие – чистата радост.
