От край време българите са били известни със способността си да се веселят. Народът ни е успял да пресъздаде всички най-важни моменти от човешкия живот в песен и танци. Фолклорът ни изобилства от тъжни и весели ритуали. Радостта от срещата с близки хора е в центъра на събитията по време на селските събори. Това е и възможност да отпуснеш душата си, забавлявайки се. Поне за малко да оставиш настрани проблемите. Тази година специални гости на традиционния събор в Райово бяха Николина Чакърдъкова и Неврокопският танцов ансамбъл. Заедно с тях на сцената се изявиха детски танцов състав „Палакарийче” и останалите самодейци от читалище „Христо Ботев. Ето какво сподели изтъкната българска изпълнителка непосредствено след концерта, който изнесе.
Г-жо Чакърдъкова, какви са ви впечатленията от поредното гостуване в Самоков?
В Самоковския край винаги съм се чувствала много добре, защото хората са много отворени, възпитани към фолклора, към танците и песните. И тук, в Райово, този отзвук си го има. Хората са прекрасни и аз самата се чувствах много добре. Като на всеки концерт. Мога да кажа, че чувствата са взаимни. Ние пеем, те танцуват. В крайна сметка това е и целта. На такъв празник, не само ние да се чувстваме добре, а всички хора да са с празнично настроение.
Това не е вашето първо посещение в района. Да очакваме ли нови участия?
В Самоков сме гостували доста често. Тук, в Райово сме за първи път, но със сигурност няма да е за последен.
Как ви се сториха хората, самата обстановка?
Страхотно, много хубава празнична обстановка, която ние, българите, имаме като приоритет. Наистина, умеем да се забавляваме и може би това ни е съхранило като нация. Смисълът е точно в тези празници, когато всички се събираме заедно. Дори и в това трудно време такива събори и чествания обединяват хората. Поне за малко оставят проблемите настрани, идват и се веселят.
Вие пътувате доста. Какво мислите за обезлюдяването на селата? Обратим процес ли е това?
За съжаление в цялата страна е така, но аз съм вечният оптимист и искрено се надявам, че нещата ще се подобряват лека-полека. Със сигурност ще е бавно и трудно, но ще се подобряват. От всичко най-добре ще бъде хората да се върнат по родните им места, селата да се съживят. Какво да ви кажа? Нашите, български села си остават много душевни, много красиви и аз мисля, че ще дойде времето, когато всички ще търсим това уединение, това спокойствие, което го предлагат единствено и само българските села.
