Димитрина Божилова
Самоков винаги се е славил не само с красотата, с чистия въздух, с художници и творци на словото. Библиотеката на Самоков никога не е оставала без участие на един или друг художник. И днес, в 21-вия век, се раждат и творят много млади автори. Един от тях е Георги Видинов. Той има традиция, която вече за 15-ти път зарадва самоковци. Да рисува и подрежда изложби два пъти в годината /пролет и есен, лято и зима/. Първата му изложба е подредена през 2005 със скулптори от бронз и картини с масло и акварел.
Повече го влече акварелът и изложеното ни показва, че е по-добър в тази област. Понякога снима някой интересен обект и после го пренася на картона. Когато го е навестила музата твори по няколко картини на ден, но не пропуска ден без да рисува. Негов първи критик е приятелката му, която приема много реално нещата и ги обсъждат заедно. Аз много харесвам рисуването върху мокър картон. Стават невероятни картини с преливането на един цвят в друг.
Георги завършва Академията и веднага излага свои картини в обща изложба на „Шипка 6” в София. Рисува и подарява и това му доставя голямо удоволствие. „Не правя послания, не издавам идеи, а рисувам. Рисувам и дано откриете в тях моето вдъхновение” – сподели Георги. „Картината се получава сама. Не ме интересува крайният резултат. Рисуването е изкуство и аз искам да го докажа от първа ръка. Отдаването ми на рисуването е като част от моя живот. Рисуването не е нещо отделно от живота, трябва да го усетиш, за да го направиш”.
Вървиш покрай картината. Вглеждаш се и се стараеш да усетиш какво е вътре в картината и как светлината на душата се отразява в нея. Самите цветове са много топли може би защото преобладават червените и жълти багри. Всички знаем, че символ на енергията е червеното. В зависимост от настроението на художника, картината може да бъде нарисувана със светли или тъмни цветове. Хубавото при Георги е, че обича светлите тонове. Цели 43 картини, от които само 6 с масло. От всички тях лъха носталгичност, мечтания, философия. Трудно е с думи да се предаде всичко това. То трябва да се види и почувства очи в очи.
